Добре са ни заварили в наше село Бобощица.
Днес българоговорящите в Албания със сигурност са по-малко отколкото българоопределящите се по самосъзнание, а да не говорим и по паспорт. Запазен архаичен български говор в устна форма се среща в с. Бобощица, Югоизточна Албания – един район, който е доста богат на славянски топонимии. Местни села в района водят наименованието си от камък (Каменица), дрян (Дренова), българин (Булгарец) и т.н. Но само в Бобощица все още може да се чуе „кай-нас“ или „езика на тези, които говорят като нас“.
И докато българите там не свързват говора си с нито една етническа група, то албанците в района го наричат „булгарче“. По същата логика в областта Гора, Североизточна Албания, местните българи определят езика си като „наше-н-ски“ (горански).