Ето ги белите пластмасови манекени на дрехи, които ни гледат втренчено от витрините и ни напомнят как трябва да изглеждаме. Какво е красиво и съвършено? Какво е модерно? Спомням си как като тинейджърки заставахме с моите приятелки точно срещу тях и се опитвахме да се слеем с отражението. Да паснем към него…
Трябваше да мине време, за да разберем, че един шаблон за красота не бива да става гарант за нашето щастие и самочувствие.
Какво значи стандарт, модел, еталон за човешка красота? Безброй условности, които времето и самите ние налагаме върху нашите тела и най-вече върху нашето съзнание.
А какво означава завинаги да останеш различен? Да си извън рамката по рождение или да се случи изведнъж. Как се живее отвъд сянката на стереотипите? И то с гордо вдигната глава!
Германската неправителствена организация Pro infirmis ни показва лицата и телата на хора със сколиоза, ампутация на крайник, паралич. Проектът се казва “Никой не е съвършен. Приближи се” (Nobody’s perfect. Get closer).
Екип от дизайнери уговаря петима хора с увреждания да покажат истината за деформираните си тела. Това са радиоводещият и филмов критик Алекс Оберхолцер, Мис Handicap 2010 (Handicap е конкурс за красота, в който участват жени с увреждания ) Ясмин Рехщайнер, лекоатлетът Урс Коли, актьорът Ъруин Алюкич и блогърът Надя Шмид.
След като им вземат мерки, екипът прави истински манекени, идентични с техните тела. Готовите манекени са изложени на витрините в бутиците на световни топ марки на главната търговска улица в Цюрих „Банхофщрасе“.
И докато гледах видеото, се усетих, че плача. Защото за момент видях, че светът е спрял да се опитва да бъде съвършен, пластмасов и далечен. И се е приближил до човешкото сърце, показал е любов и приемане! А ти какво почувства?
