Докато до пътува до Париж и Брюксел, за да определи въздействието на информационната епоха върху личната неприкосновеност, репортерът на „Имаш право” Ан Девино задава простичък, но основателен въпрос: „Все още ли можем да защитим собствената си неприкосновеност в дигиталния свят? Разкритията на Едуард Сноудън за размера на кибер наблюдението в САЩ надигна шокови вълни, които се разляха из цяла Европа. Всички наши дейности в интернет са наблюдавани и съхранявани от държавите и частните компании.”
Жереми Цимерман е основател на „Квадратурата на Мрежата” (La Quadrature du Net), група, създадена да защитава личната неприкосновеност: „Ще мине време, докато измерим ефекта от тези разкрития върху обществото, върху отношенията ни с властта и върху отношенията ни с технологиите.“
А скандалът около програмата „Призма” бушува само от броени месеци. Скрита зад маската на антитероризма, със съдействието на мрежовите гиганти в САЩ, Националната агенция по сигурността (NSA) събира личните данни на милиони граждани по целия свят – мащабно, плащещо и безразборно събиране.
Освен дипломатическия гаф, разкритията поставиха въпроса за най-големото предизвикателство на нашето време. Мащабното трупане на данни в мрежата, познато ни като Големите данни – но в случая под Големите данни трябва да разбираме Големият брат.
Жереми Цимерман е загрижен за мощта, която е съсредоточена в ръцете на основните мрежови играчи в САЩ: „Технологичните и икономическите им модели се основават на събирането на възможно най-много данни в глобален мащаб. Такова съсредоточаване на данните формира преподпоставката за масово наблюдение.“
Така или иначе, според активисти има и алтернативи. Един пример е търсачката DuckDuckGo, която не съхранява лична информация. Съществен неин компонент е различният начин на мислене. Активистите отказват да приемат измамната тенденция на разделение между господарите на компютрите и останалия свят.
Жереми Цимерман от „Квадратурата на Мрежата”: „От една страна имаме продукт, който идва в кутия лесно, просто, интуитивно и други неща на бели листи, на черен екран, неща, които не се очаква от вас да разбирате. Има технология, която контролирате и технология, която е възможно да контролирате. Всичко това трябва да се изследва и изучава. Убеден съм, че в 21 век да не знаеш къде са ти данните или да игнорираш архитектурата на комуникационната система е почти равнозначно на това да си неграмотен. Ще подписваме договори, които не можем да прочетем и да проумеем.”
В Европа защитата на неприкосновеността се смята за фундаментално право. Във всяка страна обществената власт е длъжна да го защитава. Във Франция това е Националната комисия по информационни технологии и свобода (Commission Nationale Informatique et Liberté). Нейният президент отказа да приеме скандала като грешка на националните надзорни органи. Комисията поиска ясен политически и правен отговор на европейско равнище.
Изабел Фалк-Пиеротин е президент на Френския орган за защита на данните (French Data Protection Authority, CNIL): „Ако има грешка, то тя бе, че Европа не реагира достатъчно бързо на случая „Призма”. Затова мисля, че ще предизвика преговори за формулиране на нова правна рамка, която да развие бизнес политика по тези проблеми в цяла Европа. И рамка за сътрудничество между разузнавателните служби на Европа и Съединените щати, която, както казахме, в момента не съществува.”
Според Ан Девино формулирането на европейско законодателство за защита на личната неприкосновеност в информационната епоха е нещо, което е по-лесно да бъде казано, отколкото направено: „Тук, в Брюксел, вече 3 години се води битка за реформи за защита на данните в европейското законодателство. Това е дълга и сложна битка, с особено силно лобиране от страна на мрежовите гиганти на САЩ.”
Правото да бъдеш забравен, изричното съгласие на потребителя, обработка на данни – темите са много и различни. Целта е да се създаде ясна правна рамка в цяла Европа. В края на октомври миналата година комитет на Европейския парламент одобри предварителен план – достатъчно, за да се каже, че има обсъждания между Комисията и държавите членки.
Докато представителите на северноамериканската мрежова индустрия се борят да избегнат ограничителните закони, други, като „Европейски цифрови права“ (European Digital Rights, EDRI), организация със седалище в Брюксел, се борят, за да защитят неприкосновеността. Джо Макнами, който е част от правния отдел на организацията, коментира: „Имаше много дискусии преди разкритията на Сноудън да обърнат вниманието върху мерките за трансфер на данни на правоприлагащите органи извън Евросъюза. По това време съществуваше широкоразпространено единодушие, че тези мерките не трябва да бъдат засилвани. След разкритията на Сноудън изведнъж цялата ситуация се промени и сега като че ли има съгласие между държавите членки и Европарламента, че мерките трябва да са прозрачни, общи и предсказуеми.
Крайно необходима за бъдещата регулация е промяната в бизнес практиките. А що се отнася до подслушването на правителството, има още много да бъде направено. Серджо Карера е старши изследовател в Центъра за изследване на европейските политики: „Може би най-важната поука е колко свободни са разузнавателните служби в САЩ и ЕС да правят каквото си искат. Мисля, че е изключително необходимо да се прегледа как службите за разузнаване и наблюдение на граждани подсилват проверките си, които към момента са доста открити и предмет на много и различни юридически промени. В наши дни свързаността е жизненоважна за икономиката и сигурността, но личните права на неприкосновеност са твърде висока цена, която да бъде платена.”
