Не знам как да се чувствам относно голямата истерия около приложението Tinder, за което, шокиращо, но факт, научих едва преди седмица. Супер вървежната мобилна апликация за свалки.
От една страна, за добро или зло, това е повече от нормално да се случва, противно възраженията на хора, демонстративно ползващи нокия с фенерче. Изобщо всякакви прекалени напъни по посока на оплюването на онлайн комуникацията, която ни прави нечовеци и отнема от минутите за съзерцаване на залеза над НДК, дори добре аргументирани, са излишни и безсмислени. Не можеш да спреш гората да се разлиства, нито хората да си цъкат в смартфоните. При това едновременно. Живеем в такова време.
Научваш, получаваш, консумираш и изчерпваш всичко на секундата в движение. Информация, услуги, стоки, отношения. Това е.
От друга страна, хората не са салфетки. А и лесният достъп до всичко обезстойностява повечето неща. Хубаво е да имаш лесен достъп до тоалетна или образование. Но има някои неща, до които е добре да нямаш лесен достъп. Като нечии гърди например. Иначе сме обречени на самота и безсмислен секс, спокойно съпоставим с порно и бира или дори пренебрежим в подобна съпоставка.
Дали ще си търсиш гадже по каталог, ще се запишеш в риалити за намиране на съпруг, или ще посещаваш курсове на тема „Как да стана неустоима за мъжете (нищо че цял живот не съм)“ с бонус пакет – инструкции по мултиоргазъм – е все тая.
Щом такива неща се котират, явно, така или иначе, масово сме го закъсали. И това, че не си си инсталирала Tinder, не те прави изключение, защото момчето зад бара, което гледаш от половин час, вече има 5 пъти „match”.
Вчера си седя на една пейка в препълнена с младежи централна градска градинка и едно момиче на съседната рязко избухна с мощен вик: „Какво става с тия мъже, беееееееее?!?! Кога станаха по-деликатни от нас, та да трябва да ги чакаме… Какво става, бееЕЕЕ?“ Хем тъжно, хем забавно. Удиалънско бих казала. Повече откъм абсурда, по-малко откъм романтиката.
А какво стана с жените? Ако не си се съблякла на втората, максимум третата среща с някого, явно нещо не върви или потенциално си задръстена, не дай си боже фригидна.
Независимо от каналите на комуникация, всички търсят любов, а предлагат свирки. Няма логика. Няма обратна връзка. И да има „match“.
Кога за последно видяхте някой да ухажва някого? По-конкретно мъж да ухажва жена? Обратното може и да е по-често срещано. Всеки ти пише „Ей, много те харесвам“ или „Как е, принцесо?“ по компютъра, а кога някой дойде и ти го каза ей така – в очите? В крайна сметка няма офлайн, няма онлайн, по-нормално е да видиш момиче, което туърква в скута на непознат, отколкото момче, което подарява цветя…
Само по себе си да се запознаеш с някого по интернет е нормално и неизбежно. Хората семейства направиха така и прочие. Или поне си прекараха добре. Или изобщо не се и видяха. Или пък го направиха, но не се познаха. Защото всеки си гледаше в телефона и четеше там „знаеш ли, че имаш страшни очи!“…