Георги и Валентин Братоеви са основна част от националния отбор на България по волейбол, който вече се класира на четвъртфинал на Европейските игри в Баку, Азербайджан. На сайта на европейската конфедерация ЦЕВ поместиха специален материал за двамата състезатели, които разказват интересни факти от кариерите си.
Трудно е да ги различиш, ако не са номерата на фланелките, с които играят. Валентин и Георги Братоеви са близнаци и са част от успешния отбор на България по време на Европейските игри в Баку.
Георги Братоев носи екипа с №1 и е разпределител, докато Валентин е с №10 и играе като краен нападател. И когато Георги вдига топката за Валентин, виждаш, че между двамата има специална връзка. Но Георги отрича да фаворизира по някакъв начин брат си.
„Никога. Не. На терена ние сме професионални волейболни състезатели. Само извън него сме братя“, казва разпределителят. „По принцип аз получавам по-малко топки в сравнение с другите нападатели, за жалост“, добавя Валентин.
КАТО ДВЕ КАПКИ ВОДА
Ако двамата застанат срещу вас за интервю в Кристалната зала в Баку, вижаш, че са като две капки вода. И когато интервюто започва, Валентин предупреждава, че Георги може да говори и от негово име, защото крайният резултат ще бъде един и същ.
През първите си 21 години от живота двамата братя са били неразделни във всеки един ден. Контузия, обаче, ги разделя за пръв по на гостуване на националния отбор. „Беше през 2007-а година“, припомнят си едновременно. „И беше странно да сме разделени за първи път. Но трябваше да се случи все някога и сега ние сме много по-задружни оттогава“, казва Георги.
Валентин през последния сезон игра за френския Ажаксио, докато Георги беше в украинския Локомотив (Харков). Преди това бяха заедно в тима на Левски Сиконко (София) и за малко в катарския Ал Раян (Доха). Двамата ще се опитат да играят заедно в клубен отбор и за в бъдеще. Засега, братята се наслаждават на времето си заедно в националния отбор по време на Игрите в Баку. „Това е мечта, която се превръща в реалност – да играем заедно. Двамата сме по-силни така и се познаваме отлично“, допълва Вальо.
ИДЕНТИЧНИ
Те са на по 27 години и казват, че съотборниците им умеят да ги различават, дори когато не са с екипите с №1 и с №10. „Просто защото той е малко по-дебел“, казва с усмивка Валентин. „Като деца бяхме толкова идентични, че никой не можеше да ни разпознава. Дори нашите родители често ни бъркаха“, добавя Георги.
