Може би най-ценното за един писател е да бъде превеждан. Преводът се явява най-внимателният прочит, най-силното желание за свързване с текста и впоследствие – съавторство на съответния език.
Това се случи и на осмина млади писатели, част от поредицата Нова поезия и проза на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, както и на един преподавател от СУ – Тодор П. Тодоров, които бяха преведени на хърватски от българистите на Загребския университет.
Благодарение на упорития им труд и последователни действия да популяризират българската съвременна литература, преводачите успяха да издадат „Антология на съвременни български писатели на хърватски език“. Организираха представяне в Загреб и поканиха авторите да присъстват на премиерата.
Как се случва едно такова общо дело освен с много усилия и ентусиазъм? Отговорът, както обикновено, е прост – с институции, които наистина съдействат и общество, което има нужда от въпросните резултати.
Цялото ни пребиваване беше организирано от клуба на студентите по южна славистика „А-302“ и по-точно от катедрата по българистика, а проектът е подпомогнат от Министерството на културата на Хърватия.
Антологията бе представена в две официални вечери. Първата беше във Философския факултет към Загребския университет пред академичната общност, а втората – пред широката публика на бар Spunk. След четенето свири rockabilly/rock n’ roll банда – The Jumpin Jigawatts.
Групата от писатели беше придружена от Светлозар Желев – директор на Национален център за книгата към НДК, който заяви, че ще се погрижи добрата инициатива да продължи и да се развие и от българска страна. Защото, както разбирате дотук, резултатите са изцяло хърватски.
Представянията бяха следвани от рисунките на младата художничка Марияна Кресич, която се вдъхновява от преводите и създава тематични илюстрации.
Събитията уважиха голямата преводачка на български език Ксения Банкович, както и изявеният поет и издател Иван Херцег.
През цялото време се говореше на български език – по молба на преводачите. Но понякога обменяхме по някоя дума на хърватски, за да научим и ние нещо. Тази, която ни стана любима е „кронер“. Всички дружно се обявихме за такива.
(б.р. кронер е в най-добрия смисъл на думата – пройдоха)
Освен важните срещи с публика преводачите бяха отделили време да покажат на писателите своята столица и градчето Самобор. Тук можете да прочетете вълнуващия пътепис на един от авторите – Стефан Стефанов.
Цялата българска група се надява традицията да продължи и следващите преводачи и писатели да се свържат в издания на хърватски и български език. По този начин легитимираме и двете културни среди.
Иначе всяка история може да завърши и така: „Нощта изтече самотно през ауспуха на автобуса, чийто последен курс рефлектира на първото подобно пътешествие за нашите герои!“ С.Т.
снимки: Зорница Гъркова и Галина Калчева