България и Румъния са възмутени. За какво се борихме? Икономиката е зле, вече имаме и дългове, а и Шенген няма да го бъде…
В момента минималната работна заплата у нас е 170 евро и 1874 евро в Люксембург. Разочарованието е пълно. Мисля, че след броени дни ще бъде твърде късно да се фокусираме върху болезнените последици от неконтролируемата европейска интеграция. Седемте години на мътене приключват на 1 януари, въпреки неясната ситуация с Шенген. Европа ще погълне нова вълна на емиграция от Румъния и България, чиито граждани ще получат право да работят навсякъде и за неопределено време.
Да, европейската система за интеграция е една възможност Украйна да модернизира промишлеността си, но освен това тепърва ще трябва да преориентира системата на човешките ценности и система за цялостна модернизация. Мисля, че ако те искат да изградят високо качество, конкурентна индустрия, селско стопанство, ще трябва да навлизат в нови пазари и нови форми на взаимодействие, което обаче ще отнеме технологично време и пари, а това ще се отрази на по-бедните членки на ЕС. И дори ще засегне емигрантите от България и Румъния. И ще заприиждат нови тълпи от роми и украински жрици на любовта (в страната в момента има между 52 000 и 83 000 проститутки) в търсене на заветните 1000 евро на месец, измествайки от мизерното им съществуване българите и румънците в Германия, Англия, Франция и Люксембург – страни, по-малки дори и като територия от Украйна.
„Ние трябва критично да погледнем кого приемаме в Евросъюза. Богати и процъфтяващи страни или любители, преживяващи на чужд гръб, защото просто не умеят да създадат приемливи форми на живот в собствените си държави. По-рано ние ги приемахме в Евросъюза, но тези благословени времена отминаха. Днес живеем в епохата на кризата и затова сме длъжни да се избавим от негативните ефекти, породени от европейската интеграция”, смята холандският депутат от марокански произход на „Народната партия за свобода и демокрация” Малик Азмани.
Колкото повече проблеми – толкова по-голям бюджет. С една дума – евробюрокрация и мизерни минимални работни заплати. И тогава люксембургците и холандците, и българите и румънците заедно биха възкликнали: „Ние за какво влязохме в Евросъюза?”
