Христос воскресе!
Воистина воскрессе
Voistina voskrese.
Воистину Воскресе!
ВО ИСТИНА ВОСКРЕСЕ!
Во истину воскресе! Амин!
Во истина воскресе! Мир и любов и благоденствие.
Воистина!
Наистина. Някой от тези отговори се очаква от вас. А не „Да, благодаря“, „Да, благодаря, вече чух“, „Да сте щастлив и Вие!“ или „Честит празник (на който го празнува)!“
И така общо някъде 40 дни. „За много години“ вече ви се струва симпатично.
Чудите се горе-долу следното:
1. Абе, как така всички изведнъж станаха вярващи:
– оня, брадатият, дето спи с жената на шефа;
– русата кифла, дето фъфли от злоба;
– мухльото, дето никога не си признава, че гафът е негов;
– пиянката, дето ви връща 20 лева от преди седем заплати;
– чичакът, дето все лъже, че не може да ви смени крушката, щото са свършили.
И даже туркинята от баничарницата (дето тези дни правеха и козунаци, включително в неделя, топли).
2. Не им ли омръзва да повтарят (а и да чуват) едно и също по сума ти дни всяка година?
3. Няма ли поне един нормален тука?
Но не питате нищо от изброеното, а отговаряте „Да, благодаря“, „Да, благодаря, вече чух“, „Да сте щастлив и Вие!“ или „Честит празник (на който го празнува)!“
После се изморявате да измисляте варианти на отговор на великденския поздрав. Няма страшно – каквото и да отговорите, вярващият или псевдовярващият чува единствено и само „Воистина воскресе!“
Аз ходя и на църква, и на джамия… защото Бог е един, казва циганче в телевизионен репортаж.
Лекарите дават хапчета, а аз искам да помагам на хората, като лекувам душите им, обяснява 15-годишен възпитаник на Духовната семинария в друг телевизионен репортаж.
Снощи поп не видях. То поп имаше, ама си стоеше вътре в църквата, а ние стояхме отвън от 10 до 12 и половина…, разочаровано споделя младеж в кафенето.
Над Царевец възвестиха Възкресението със заря.
Аз лично много вярвам в козунаците.
