Бабата
Бабата имаше внуче. То се казваше Даниил Юриевич. За дете това Юриевич е малко в повече, но както и да е. Сутринта бабата стана, запали печка и сложи ведро с вода на телевизора. Боже, съвсем съм изкуфяла, закудкудяка бабата, като се усети. После премести ведрото където му е мястото. Когато водата кипна, тя хвана под мишниците още мъничкия Даниил и го топна във водата с думите: „Я кажи, баба, сега как ще се гавриш с бабички. Няма, чедо, няма“. Добре свареното бебе бабата внимателно обели и изяде. Някаква костица от пръстче й заседна на гърлото, бабата изхриптя нещо като „ХАРМС!“ и умря.
Oт сборника с разкази „Рязко“, 2015 г.
Людмил Станев представи тази седмица (на 6 април) новия си сборник с разкази „Рязко“ пред софийската публика. В него читателите отново се срещат с неподправения стил на разказвача, променил за поколения напред писането по забавен, тъжен, истински начин.
Малко преди да започне премиерата, той отговори специално за Бинар на няколко въпроса.
Какво мисли за риалити форматите за писатели, вярва ли на мечтата за здравна реформа и как иска да го наричат – разберете от звуковия файл!
Людмил Станев (р. 1959 г.) е публицист, сценарист, медик по образование. Автор е на книгите „Няма такава книга“, „Неприятният татарин“, „Ненакърнимо“, „Малка нощна приказка“ (награда „Христо Г. Данов“ за детска литература, съвместно с илюстратора Красимир Добрев), „По-малко“. Последната му публикувана книга преди „Рязко“ е от 2008 г. – „Приятели мои“.
