Индивидуалисти и свободолюбиви сме били ние българите. Обичаме да си приписваме тези качества особено, когато това е добро оправдание да не свършим нещо в екип, да не подкрепим някакво общо дело. Стане ли въпрос за спазване на законите все ще намерим много основателна причина да потърсим начин да ги заобиколим. Знаем си се и никак не се учудваме на поредното проявление на тези ни черти. Ама от друга страна вече сме европейци, а те спазват правилата. Така че, както си му е редът започваме да се бием в гърдите и с този новопридобит етикет, и като истински проповедници да разнасяме навред вестта за новите норми на поведение.
Разкъсвани между бялото и черното, правилното и грешното се нападаме едни други с истинско ожесточение в борба за правото.
Дебатите за пушенето на закрито също успяха да се напъхат в тези рамки. Много силни и гневни гласове се чуваха, когато предишното управление наложи тоталната забрана за тютюнев дим на закрито. Имаше почти революционни настроения. „Разбивате бизнеса!“, „Не може да променяте закона без да ни питате!“, „Нарушавате правата ни!“.
Година и половина по-късно най-гръмогласни се оказват обаче поддръжниците на новия морал. „Има закон и той трябва се спазва!“, „Да натопим всички, които не спазват наредбата!“, „Не е здравословно, не е европейско!“
И така новите управляващи, дали обещание пред избирателите си да облекчат режима, не го направиха. Гласуваха по съвест поправките, които самите те бяха внесли. В името на здравето, демокрацията и най-важното – на исканията на народа.
А народът си знае, че каквото и да си говорим правилата стриктно няма да спазваме. Някои пък с радост ще продължат да упражняват явно свещеното за тях право – да бъдат доносници и да докладват всеки грешник, запалил цигара не където му е мястото. Като няма вече „Държавна сигурност“ някъде трябва да избие поривът, отглеждан и култивиран през времето на комунизма, все пак. 24 години след началото на прехода разделителните линии между нас стават все по-категорични, а старите рефлекси мутират и успешно се адаптират към новото време.
Е, какво ни остава, освен да си пожелаем поне здрави да бъдем!
