Българският игрален филм „Черните ангели“ от 1970 г. и историята, която той разказва, се възприемат противоречиво през годините. Той е по сценарий и режисура на Въло Радев. Създаден е по книгата „В името на народа“ на партизанката Митка Гръбчева. Представяме ми спомени на актрисата Доротея Тончева за снимките на лентата.
Интервюто е за програма „Хоризонт“ от 2002 г.
В началото на 1943 г. нелегалната Българска комунистическа партия (БКП) взема решение за физическо отстраняване на определени лица срещу евентуално включване на България във войната срещу Съветския съюз. Изготвен е списък на хора, които трябва да бъдат убити. Решението е предадено от секретаря на окръжния комитет на БКП в София Методи Шаторов на ръководителя на бойните групи в града Славчо Бочев (наречен Радомирски).
Сформира се отряд от 14 нелегални, разделен на двойки – сред тях са Виолета Якова, Иван Бураджиев и Иван Тодоров. Това са т. нар. градски комунистически партизани в България през годините на Втората световна война, които по време на комунистическия режим са обявени за герои.
Спомените на оцелелите са многократно преиздавани. По-късно действията им са поставени на преоценка, а филмът “Черните ангели” години наред не се показва по Българската национална телевизия.
Очаквайте свидетелства от Златния фонд на БНР за акциите на черните ангели!
