Работа като работа, но…
Последният световноизвестен човек, с когото Кристиан свири в едно студио, е Тото Кутуньо. Чудя се кой беше този. Честно казано. И само кимам дружелюбно. „Лашате ми кантаре“, не може да не си чувала“. А, да… Но неговият колега, приятел и човекът, който често надува тромпет в ушите му от метър разстояние, е свирил със Стинг, който даже бил казал нещо от рода на „Ladies and Gentlemen, Peter Makedonski” като беше тук на стадиона. Аз бях там, но не помня. Няма значение. Ето защо, когато Петър заговори за Стинг, контрабасистът Кристиан спира да говори за Тото Кутуньо. „Както виждате, аз не спирам да се хваля с него“. казва Кристиан и посочва другарчето си от мое дясно. „Аз затова си го взех“, отвръща Петър.
Симпатични млади хора са Петър Македонски и Кристиан Косев. Работят в Симфоничния оркестър на Българското национално радио с главен диригент Емил Табаков. Музиканти. Обикалят света и свирят. България също. Обичат си работата.
Кристиан: „Музиката е хубаво нещо. Животът ни е весел като цяло. Често сме в малко по-неравностойно положение финансово спрямо нормалните хора, които работят други работи, но пък компенсираме с други неща.“
Петър: „С емоции, пък те не се купуват, нали?“
К: „Не свирим всеки път неща, които ни разплакват, поне не и в добрия смисъл. Но то си е професия и призвание. Положението много често е „мразя те-обичам те“, но явно все още любовта надделява, щом не сме отишли да продаваме нещо някъде.“
П: „Налагало ми се е да работя с хора, които супер много ме дразнят, но това си е част от професионализма. Работа си е.“
К: „Старите оркестранти имат едно леко просташко нещо, което казват: „Свири лайна, за да не ядеш лайна.“ Това ще го парафразираш. Нормално е. Както човекът, с когото седиш вкъщи, не си винаги на сто процента ок с него. Понякога се карате, понякога не го харесваш чак толкова. Но го обичаш.“
Всичко, което си казваме за близо час с Петър и Кристиан е смешно. Макар и сериозно. А двете никога не са си противоречали, напротив. Защото да нямаш чувство за хумор е крайно несериозно. Особено ако си музикант в България.
Оказва се, че изпълнителите на класическа музика са забавни хора, противно на предварителното очакване за строгост и суров вид на човек, обрекъл детството си на свирене на пиано по цял ден, навярно все още девствен на 30 г., който живее с майка си и не излиза. Това са грозни стереотипи, да знаете…
Тромпетистът и контрабасистът не работят на бюро по 8 часа като останалите хора, но за сметка на това понякога издържат на всякакви условия. Например шум. „Ние се шегуваме, но наистина не мога да си представя какво му е да седи пред моя инструмент“, казва Петър и посочва Кристиан, който често е на метър от 3-4 тромпета.
Петър е свирил и с Джон Лорд, между другото, било готин опит, казва. На един от последните му концерти.
П: „Големите хора се държат земно. Ако отидеш да си говориш с Румен Бояджиев или Косьо Цеков няма да е кой знае какъв проблем, отколкото ако отидеш с някой от комисия, примерно, на риалити. Например Стинг не ядеше месо, защото много обича животните.“
К: „И аз не ям Петър, защото го обичам.“
П: „Да, аз съм животно. Наистина, като сме свирили с такива големи хора, е имало наистина добра комуникация.“
К: „Значи, говори за себе си, Петре, аз съм свирил и със Слави Трифонов.“
Музиката е за всички
Питам дали публиката им е елитарна, за отбрани хора ли свирят, какво свирят. Нужно ли е да си с определен културен опит, за да посетиш концерт на Симфоничния оркестър на БНР?
П: „Това е все едно да попиташ дали всеки може да чете книги. Има книги за всеки. Както има музика за всеки. Не бих препоръчал на абсолютно всеки да отиде на Малер, защото най-малкото ще му доскучае след двайстата минута, но пък има музика и концерти, които са подходящи за всякакви хора. Класическата музика не е страшна и младите хора няма да припаднат, ако дойдат на концерт. И няма да им побелее косата. Въпреки, че съм израснал в такова семейство, първото ми ходене на опера беше много тегаво. Протяжно, скучно. Но после работих 2 години в операта и много се влюбих. Трябва някой да те запознае.“
Пътувания
Поредното хубаво нещо на музикантския живот са пътуванията. Много пътуват. Европа им харесва, Кристиан е бил и в Щатите, но това, което наистина ги впечатлява, е Изтокът. Азия.
След първия концерт в Япония Петър излиза на улицата и не може да повярва. Все едно Майкъл Джексън е имал концерт. Замерят ги с цветя, крещят, пипат ги, снимат се с тях. „Преди това си свирил в зала „България“, където тече покривът и кенефите се наводняват при всеки по-голям дъжд. И изведнъж отиваш в зала за 16 000 седящи места.“
К: „В Азия си рок звезда. И аз съм бил в Япония. Но искам да кажа за Шаолин. Имаше монаси. Никой не беше известен колкото Тото Кутуньо, но беше интересно. Покрай музиката имаме шанс да идем на места, които иначе биха ни били недостъпни. Или трудно достъпни.“
Емиграция?
К: „Няма музикант, на който да не му е хрумвало да емигрира.“
„Знаете ли какво прави един контрабасист, след като се пенсионира? Пак нищо…“, спонтанно изтърсва Петър и продължава: „Когато бях в Япония, имах сериозен шанс да остана. Сега си мисля какво щеше да стане, ако бях останал. Ако не почнат тука нещата да се подобряват или поне да не се влошават, все си мисля, че в някаква по-развита страна нашата професия ще е по-разбрана и ще има отношение към нея.“
Работи и с фондацията „Америка за България“ и ходи при децата в училище да им показва какво е тромпет. На четвъртокласници. За обща култура. Прави го с надеждата, че ако един ден някой стане журналист, да кажем, ще знае какво е тромпет, няма да се налага да обяснява тепърва.
За татусите, велопреходите и алкохола
Предишният ден Петър се е видял с един татуист съвсем случайно и се уговорили да се видят. Тези дни. Звучи превъзбудено от този факт. Иначе излиза, разхожда се с кучето, играе на „Плейстешън“. Приятелката му и той са единствените, които харесват кучето му. Според Кристиан. „Всъщност, тя не го харесва, аз съм единственият, който го харесва“, поправя го Петър.
Френски булдог. Не е много красиво май, чудя се аз. „То и аз не съм“, отговаря Петър.
По-спортната натура от двамата явно е контрабасистът: „Карам много колело, участвах в обиколката на Витоша, 100 км. Спуках 4 пъти гуми. Карането е 6-7-8 часа.“ „Ааа, значи въртиш педалите?“, питам аз. „Не въртя педалите и не ги натискам, просто карам колело“, категоричен е Кристиан.
Чудя се пие ли се много в тази професия. Макар че, то в България си се пие във всяка професия. А и нормално ли е човек пък изобщо да не пие? С Петър, който рядко консумира, мислим, че не е много нормално, но Кристиан смята, че е по-нормално от това да се наливаш като смок.
„Увредени хора сме. Напрежение, стрес, бягство. Изгубили сме част от себе си. Не можеш да се забавляваш само с алкохол.Често хората нямат нужда от това, ако са в мир със себе си, ако са ок. Ако нямаш проблеми, би трябвало да можеш да се забавляваш и без пиене. Но ние не сме такива хора. „Дай да пийнем за настроение“ – тъп израз.“
След целия този разговор ми иде да кажа „наздраве“, но е едва 3 следобед и явно в живота ни няма много проблеми. Особено когато има музика. Изпълнена от най-добрия оркестър в България, достоен член на семейството на европейските радиосимфоници, където на пръв поглед обикновени хора като Петър Македонски и Кристиан Косев са щастливи да работят. И това е супер. Нищо, че не сме в Япония, където магазините всеки път затварят с малко джаз…
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
http://youtu.be/zSXHdwnd_q4
Петък, 6 март, от 19 ч., можете да чуете Симфоничния оркестър на БНР в зала България. Концерт с диригент – Емил Табаков , солисти Минчо Минчев и Александър Земцов.
Програма:
В.А. Моцарт – Симфония – „Концертанте“
Антон Брукнер – „Симфония №4“
Всичко за сезон 2014/2015 г. може да проверите тук.
