Начало > Ще заставят ли санкциите Кремъл да измени политиката си?
Ще заставят ли санкциите Кремъл да измени политиката си?
25/02/2015
Аржентинското издание Ambito Financiero (16.02.15 г.) съобщава, че хакери са откраднали милиарди долари от банки по целия свят. Престъпната групировка, наречена Carbanak, е международна и включва киберпрестъпници от Русия, Украйна и някои други европейски страни, както и от Китай. За разлика от много други инциденти този грабеж бележи нов етап – киберпрестъпниците крадат пари директно от банките, а не от потребителите, посочва изданието. Според „Kaspersky Lab“ това е най-голямата сума пари, откраднати по време на инвазия на банкова мрежа. За всеки рейд Carbanak крадат до $ 10 милиона. Цялата процедура – от първото заразяване на компютъра до прикриването на следите от престъплението – отнема средно 2-4 месеца на банка, се споменава в публикацията.
Посолството на Еквадор в Москва (Гороховский пер., д.12). Кубинският «Гранма» (16.02.15 г.) пише, че на среща с латиноамериканските посланици, акредитирани в Москва, руският външен министър Сергей Лавров се е изказал в полза на стратегическия характер на отношенията с Латинска Америка и Карибския басейн. По време на срещата, която се проведе в резиденцията на посолството на Еквадор в Русия, руският министър потвърди намерението си да допринесе за политическата стабилизация и решението на украинския конфликт. Русия полага всички усилия, за да запази мира, увери шефът на руското външно министерство, посочва изданието.
Руски туристи разговарят с китайска екскурзоводка на пристанището в гр. Хунчун, провинция Дзилин, 03 август, 2012 г. Чилийският Ел Меркурио (16.02) съобщава, че Китай е предложил да се създаде туристическа зона на границата със Северна Корея и Русия. В нея се включва и част от китайския град Хунчун. Зоната ще заема площ от 10 кв. км на територията на всяка от страните в проекта. Режимът на придвижване ще е безвизов и стоките, които ще се продават там, няма да се облагат с данък. Туристическата зона се намира в делтата на река Туменцзян.
„Ел Меркурио“ (17.02.15 г.) публикува и интервю с известния британски икономист Джим О’Нийл (Jim O’Neill), който през 2001 г. въвежда термина БРИК и по този начин обединява Бразилия, Русия, Индия и Китай в група като страни с развиващи се пазари. Днес световната действителност е коренно различна. Инвеститорите възлагат надеждите си само на САЩ, докато Бразилия и Русия се опитват да се справят с рецесията. Икономическият растеж в Китай се забавя, а Индия се опитва да поддържа ръст на БВП от 7%-9%. Докато светът губи вяра в страните от БРИК, неговия създател Джим О’Нийл вярва, че групата не е загинала. Британският икономист смята, че приоритетите на Русия в икономическата сфера трябва да бъдат принципите на правовата държава, включително в бизнеса, намаляване на зависимостта от природните ресурси, подобряване на конкурентоспособността на продукцията, прилагането на принципа на разделение на властите и нарастването на продължителността на живота. О’Нийл смята, че през следващите две години страните от БРИКС, към които наскоро се присъедини и ЮАР, ще надминат САЩ по БВП.
Военнослужещи от украинския батальон „Азов“ на обучение недалеч от Мариупол, в района на Донецк, Украйна, 01 октомври 2014 г. Мексиканският El Universal (18.02.15 г.) съобщава, че генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг призовава Русия да изтегли войските си от Украйна и да изпълнява минските споразумения. Според изданието, Русия активно подкрепя сепаратистите, предоставяйки тежки модерни оръжия и обучение. Аржентинско издание El Cronista (19.02.15 г.) пък съобщава, че санкциите не ще принудят Кремъл да промени политиката си. Телевизията повдига руския дух с истории за великата патриотична борба против „фашистка“ Украйна и плетящия заговори Запад. Когато Путин прави паралели между сегашния конфликт и Великата отечествена война на Русия срещу нацистка Германия, това означава, че хората му отново са готови да преминат през всички трудности в името на победата. Разбира се, демокрацията в Русия не работи, и по тази причина няма да има народно недоволство. Путин обаче знае, че голяма част от популярността му се дължи на обещанието да повиши стандарта на живот на хората, заключава изданието.
Общ изглед от връх Ай-Петри, Кримската планина към Ялта. Венецуелското издание Analitica (19.02.15 г.) публикува интервю с известния украински писател Юрий Андрухович и германския историк и журналист Карл Шльогел (Karl Schlögel), в което те обсъждат защо Украйна се е превърнала в препъни-камък в отношенията на Русия със Запада. Когато в началото на 2014 г. Русия присъедини мирно Крим, светът ахна от изненада от този акт на агресия срещу суверенна държава, която искаше да стане част от Европейския съюз. Една година след събитията на Майдан, изглежда, западните политици не осъзнават докрай как да отговорят на изключително опасната ситуация. Днес в Украйна ще се реши не само съдбата на една страна, но и на цяла Европа. Как събитията в Украйна може да повлияят на стабилността на Европа? И дали Украйна е като разменна монета в борбата за власт между Запада и Русия? – завършва статията.
Малко момиче си играе в Донецк, в непосредствена близост до унищожен военен камион до донецкото летище. „Ситуацията е асиметрична“, казва Карл Шльогел.
Перуанското издание „Перу 21“ (21.02.15 г.) пише, че съд в Москва е осъдил руския опозиционен лидер Алексей Навални на 15 дни затвор за нарушаване на закона за демонстрациите за това, че е раздавал листовки в метрото с призив да се проведе антикризисен марш „Пролет“ на 1 март. Навални има намерение да обжалва административния арест, съобщава изданието.
Мексиканският La Razon (22.02.15 г.) съобщава, че президентът на Украйна Порошенко е заявил по време на церемония по връчването на държавни награди, че Русия е виновна за смъртта на защитници от „Евромайдан“. Украинският президент смята, че помощникът на руския президент Владислав Сурков е ръководил снайперски екипи на „Евромайдан“ в Киев през февруари 2014 година. Говорителят на руското външно министерство Александър Лукашевич определи твърденията на Порошенко като „глупости“. „Световната общност все още чака и изисква пълно разследване от украинските власти за стрелбата по хора от Майдан. Къде изчезнаха уликите и веществените доказателства – кои са тези хора с винтовки на Майдан, попаднали пред обектива на камерите? Кой и защо донесе оръжия на Майдан и т.н.?“, цитира La Razon Лукашевич.
