По нашите земи хората масово изпадат в панически страх от идеята да говорят на „вие“. Въпреки това, учени са установили, че всеки път, когато се обърнете към непознат на „ти“, някъде в открития космос любовта на живота ви губи преждевременно своята девственост в дискотеката в Перник. Пак и пак. Koето автоматично доказва съществуването на паралелни вселени, както и възможността за пътуване във времето, но това е друга тема.
Нека насочим вниманието си върху неща, за които отдавна сме убедени, че са факт. Като учтивата форма в българския език, например. Какви може да се причините тя толкова често и упорито да бъде пренебрегвана във вербалната комуникация между хората?
Лично аз съм се сблъсквала с няколко различни ситуации, в които непознатият говорещ отказва да се обърне с „вие“ към своя събеседник и директно започва разговора така, сякаш цял живот си пият ракията заедно.
Ще се опитам да изброя няколко от тях, използвайки приятелското, лежерно, неангажиращо и далеч не просташко обръщение „ти“. За по-автентично усещане. Та…
Какви причини може да има, за да говориш на „ти“?
От другото те е срам.
Струва ти се странно, несвойствено, обидно да говориш на „вие“. Просто никой никога не ти е говорил така, нито ти е казал, че това е нормално. Ако някой използва учтивата форма в комуникация с теб, си мислиш, че ти се подиграва нещо. Може да се стигне и до бой. Ти го уважаваш – говориш му нормално и не се правиш на интересен – той тебе не. Аааа….!!!
Прилагаш популярни психо техники за въздействие и контрол.
Може би най-неприятният вариант. Прочел са три книги евтина популярна психология от американска авторка-нудист-HR-ка в голяма корпорация. Успешна бизнес дама-духовен гуру. Каквото и да значи това…
Вътре пише, че за да стопиш ледовете с хората и да постигнеш своето, трябва да им споменаваш името по-често. Например вместо „Здравей“, да казваш „Здравей, Иване. Как си днес, Иване?“. Задължително е говоренето на „ти“. Все пак целиш да внушиш, че сте си близки и после да ги изманипулираш и извлечеш полезна информация от тях, потупвайки ги по рамото. Всичко точно, но май не работи.
Известен си, но земен.
Ох. Значи. Ти си известен. Имаш 3024 лайка във фейсбук страницата си. Искаш обаче да докажеш, че това не те е променило. Ти още си си същия Жоро от квартала. Нищо, че всички знаят кой си и искат да са като теб. Ето защо на касата в супермаркета, когато те попитат „Всичко ли беше наред с Вашето пазаруване“, отговаряш „Разбира се, благодаря ТИ!“ и добавяш нещо свръх непринудено от рода на „Усмихвай се повече, хей!“.
Абе, земен човек! Народен. Не става ясно защо горкият касиер, обърнал се към теб на „вие“, явно не заслужава еквивалентно отношение и към себе си, но важно е да си над нещата…
Мислиш си, че важи само за възрасти хора.
Говориш на вие, но само ако непознатият събеседник е над определена възраст и не носи кецове или други артефакти, които предразполагат към това да се обръщаш към него по-скоро с „братле“.
Не дай си боже той да е по-млад или направо новият приятел на дъщеря ти, тогава учтивата форма автоматично отпада като вариант и бива заместена от императивни призиви към извършване или неизвършване на дадени действия. Пример: „Седни!“ , „Стани!“, „Не пипай!“ и т.н.
Имаш хипарски възгледи за живота.
Учтивата форма е за жертви на суровата корпоративна действителност, подчинени на животинската борба за капитал и суетата на това да си миеш зъбите всеки ден. Ти си над тези неща.
Слънцето грее в косите ти, 5 лв., измуфтени от майка ти, са ти напълно достатъчни, за да бъдеш щастлив днес. Предлагаш безплатни прегръдки на Попа, та какво остава за говоренето на „ти“…
Ти си Саня Армутлиева, която говори с Рут Колева в сутрешен блок на NOVA телевизия.
И всички са ти приятели, въпреки че незнайно защо ти говорят в учтива форма. Нещо се правят сигурно. А и водещите? Какво е това да говориш със събеседник в телевизионно студио на „вие“? Кой го прави вече? Стои неестествено! А и щом с Джеймс Артър си говориш на „ти“… О, то в английския си е все „you“, всъщност… Много сме зле тук. Та ние сме малка страна, всички се познаваме, особено в София. Близки сме си…
Със сигурност има още редица причини човек да неглижира употребата на учтива форма. И все пак, освен че не всички сме си баджанаци, уважителното говорене има един много голям плюс и той е, че е доста нестандартно в днешно време. Почти никой не го използва. Идеално за демонстриране на оригинално поведение и печелене на внимание. Сигурно става и за сваляне на мацки, не знам… Пробвайте. Не боли.
