Музика за общество без мисли е поредният италиански проект в нашия фокус. Креативният джаз се проявява в случая като продължение на една случайно открита снимка от февруари 1921-а в италианска работилница за хармониуми в граничната област Алто Адидже, известна у нас като Южен Тирол.
Субасофонистът (сусафонистът) Мауро Отолини е очевидно впечатлен от фотографията на местен оркестър със странно име – „Оркестър на общество без мисли“ и разнообразните му членове, и дава волен полет на фантазиите си. Очарованието му не е базирано само на интригуващия им инструментариум, а и на физиономиите им, далеч не само европейски. Представя си ги как свирят съвременниците си – от Стравински, през Дюк, до Амалия Родригеш.
Освен като композитор, инструменталист и диригент го откриваме и като автор на клипа на един истински атемпорален хит, кръстен на трибален танц: чубанга. Със сигурност нито е визия, нито мелодия, които ще забравите лесно, но за всеки случай ще рецидивирам с нея и в редовния плейлист на Дуенде. За да не живеем в общество без или с промити, направлявани и предвидими мисли.
