Вкусът на джаза по италиански има и буквални измерения. Те са в двойния диск, преведен в някои страни и като джаз за ядене/с вкус на джаз в устата и какви ли още не интерпретации на термин, известен на любителите на пастата като определеното й състояние да не е преварена, а да „хрупа“.
В първия диск участниците сготвят миш-маш от мейнстрийм, акустични дуети с щипка електро-джаз, за да се отдадат във втория на кулинарните си рецепти, изрецитирвани или изпети акапела или в най-добрия случай на фона на инструмента им.
В плейлиста имаме и от първия, по-скоро джаз, но и от втория, по-скоро плюс кулинарни изкушения. Лично аз опитах нещо средно между спагети с аншоа, прилагайки фусили и чакам да дойде време и за ньоки. Да ви е сладко – затова завършваме и с торта!