Как да спечелим доведеното дете?

11/11/2014

priemno

„Я не ми се прави на родител!“ С тази култова реплика тийнейджърите умират да хвърлят в оркестъра досаждащите им с поучения бащи и майки. Е, може да обърнете свадата на майтап или да изригнете гневно, но сепващите думи ще ви подсещат, че не е здравословно да вземате нито себе си, нито опърничавото отроче прекалено на сериозно.

Сложно става само когато вземате тази реплика на сериозно заради буквалния й смисъл. Когато наистина не сте рожденият родител на възпитаника си. Майтапът тогава трудно може да помогне, още повече че обикновено и „големите“, и „малките“ в такава конфигурация са склонни към самосъжаление и драматизиране, но не и към шеги.
Да отглеждаш „чуждо“ дете, само по себе си е гигантски

емоционален трус и за приемния родител

и за детето. Тук няма да засягаме отделния жанр с осиновяванията, а по-баналните ситуации – развод, овдовяване, създаване на ново семейство и изтощителна борба за „опитомяване“ на детето на партньора, което гледа като вълче и не ще да се примири, че трябва да ви вижда на мястото на своята собствена мама или татко.

Целият арсенал от класически детски приказки и актуални сапунени сериали е срещу вас. Няма добра мащеха! Няма свестен пастрок! Клишетата са непробиваеми. Колкото и да сте добронамерени, сблъсъкът е неизбежен още в самото начало. И естествено, винаги тъкмо вие, априори дамгосани, ще трябва да доказвате, че не сте чудовището, за което ви вземат.
Безполезно е да оплаквате съдбата си и да се терзаете защо „това дете” ви мрази. Просто се примирете, че за него друг изход няма. То е в стрес. Преживяло е загуба или раздяла с единия си родител. Дори и да не им е била кой знае колко силна връзката, докато са живели заедно, при променената ситуация липсата зейва със страшна сила, а миналото неизбежно се идеализира.

Детето автоматично ви намразва

просто защото не сте точно онова, което му липсва. И защото все пак трябва да има отдушник за болката, която изпитва. Безсмислено е да се опитвате да запълните празнината и да правите онова, което е правил истинският родител. Така само ще ви намрази още повече. Свикнете с мисълта, че нито ще заместите в сърцето му предшественика си, нито това е нужно нему или вам. Разумната линия на поведение е да се опитате да го спечелите с открит и честен разговор. Да му кажете, че нямате амбицията да заемате ничие чуждо място, че просто искате да се опознаете взаимно и да потърсите начин за сприятеляване. И най-важното – да подплатите думите си с истинско приятелско държание към него. Но не и с подмазване и разглезване – това веднага ще превърне хлапето в садистичен изнудвач, който отгоре на всичко окончателно ще ви презре за слабостта.

Запазете самообладание и позитивизъм във всяка ситуация, дори и при най-изобретателните опити да ви изкара от кожата. Помнете, че това не е война за надмощие, а стоическа обсада на една крепост, която трябва да бъде превзета с много любов и търпение.
Ще откриете, че изпитанието носи плюсове за собствената ви емоционална зрялост. Особено ако я тренирате и в най-деликатната плоскост – уравновесяване на неизбежното

съперничество между „чуждото“ и „своето“ дете

Тук вече много зависи от онова, което сте съумели да възпитате у собственото си отроче. Впрочем често именно децата най-лесно намират път едно към друго покрай сходната си съдба и това от само себе си стопява ледовете в цялото семейство.

Но се случва и другояче – бликва тежка взаимна непоносимост и злобни обвинения: „Тоя даже не ми е брат (сестра), защо да го търпя?!“ Тогава за преодоляването на враждата вече трябва да се мобилизират силите и на двамата „нови“ родители, а защо не и на „старите“. Не е задължително да викате духове – просто припомнете, че хубавите моменти от миналото, които никой не иска да изтрива, всъщност се дължат на хубавите отношения между участниците им. И настоящето може да стане много по-приятно, ако отношенията между актуалните герои се подобрят. Поначало отношенията в семейството и особено хармонията между „големите“ е ключов фактор за адаптацията и на „своето“, и на „чуждото“ дете, и на старанията „да се правиш на родител“. Когато в новата връзка доминират разбирателството и любовта, това прибира бодлите и на най-настръхналите малки таралежчета.

от

публикувано на: 11/11/2014

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: