Като дете на 90-те нашите се притесняваха за мен от най-различни неща. Като се почне от употребата на наркотици до зомбиране в секти и после дълъг скок от висок блок. Слава Богу, нямаше фатални случки. Не се увлякох по нищо религиозно-институционално и до ден днешен е така.
Още си спомням навлизането на протестантските църкви, които бяха обявявани за секти. Някак си умело се избягваше или не се знаеше фактът, че протестантството е едно от трите основни течения в християнството. Все още у нас е останал онзи лош оттенък върху различните деноминации и се вярва, че има нещо гнило, че те са различни, странни и може би използват вярващите.
Затова и репортажът на Нова телевизия за купуването на гласове от евангелски църкви в Самоков по време на предизборните кампании се прие с едно въздъхване и поредно затвърждаване на мненията. Особено при допълнителната информация, че общностите в региона са почти изцяло ромски.
Как Захари Цветков стана протестант
Реших да се срещна с пастор от София, след като прочетох официалната позиция на ОЕЦ – представителството на евангелските църкви в България. Освен за случая с купуването на гласове, ми се щеше и да разбера какво обединява и разделя евангелските църкви в България.
Запознавам се със Захари Цветков в неговия офис в центъра на столицата. По образование той е юрист и пет дни от седмицата изпълнява тази отговорна професия. Събота и неделя посвещава на Втора баптиска църва и на службите, които изнася пред своите братя и сестри.
Ако обаче се върнем съвсем в началото на кариерата на Захари, той искал да се занимава с политика. През 97-ма година е излъчен като студент от НБУ с препоръката да влезе в проект, който да освежи държавната администрация с млади и надеждни кадри. По същото време се запознава с американски мисионер, който организира религиозни срещи.
Захари е искрено притеснен, защото неговата тъща посещава сбирките, а цялото семейство гледа с лошо око на това занимание. Даже я предупреждават, че не е добре за бъдещата кариера на зет й. Жената обаче го кани да я придружи и да види, че няма нищо нередно и това не е секта, която ще я доведе до умопомрачение. Захари се съгласява най-вече за да открие конкретни причини, които да докажат вредата.
Но не само, че не намира нищо лошо, а в самия него изплуват отговори на тлеещи въпроси за истинската мисията на християнството. Лека-полека разбира, че иска да бъде част от евангелската църква. Предлага помощта си на мисионера, наемат задно помещение в квартал Младост и слагат началото на Втора баптистка църква. Година е 1998-а. Захари започва да посещава и 4-годишен курс на обучение и през 2011 официално е ръкоположен за пастор.
Когато медиите се намесят
След 16 години на пълно духовно отдаване и упорита работа да промени отношението към евангелските църкви, питам Захари дали е очаквал подобен репортаж с разкрития, които отново връщат лентата назад.
Той споделя, че е бил изненадан от репортажа, но не и от разкритията. Допълва, че в общността им за никого не е тайна, че някои пастори се занимават с купуване и продаване на гласове. Веднага след емисията ръководството но ОЕЦ излиза с декларация, в която ясно се разграничава от действията на въпросния пастир.
Прочетох и писмото на Александър Тодоров, пастор в Българска божия църква „Вет Вирей” в Самоков. Той търси прошка за прегрешенията си, но обяснява, че искал пари не за себе си, а за църквата. Сумата щяла да отиде за ремонти дейности по църквите в общността, понеже вярващите роми са много бедни и не могат да отделят достатъчно средства.
Традициите
От Захари разбирам, че в евангелските църкви след служба е прието да се дава десятък или доброволни дарения според възможностите на вярващия. Това е библейският начин да се издържа църквата и свещенослужителите.
Захари се е съгласил да не взима никакви пари като възнаграждение. Разказва ми още, че сградата, в която провеждат службите, са я купили със заем от банка. В момента го изплащат като са дали останалите помещения под наем и чрез събиране на доброволни дарения.
Уточнява, че в България евангелските църкви са привикнали на това да получават дарения от външни източници под една или друга форма.
„В основната си част това са дарения от нашите американски братя и сестри и други северно-европейски църкви, които разполагат с по-големи ресурси.“
Според Захари това е неправилна практика. „Библията учи, че ние не трябва да зависим от никого, освен от Бог“, набляга пасторът.
Важно ми е да разбера, дали Захари вярва на своя брат. Той споделя, че пастор Александър Тодоров се е покаял и е потърсил прошка от църквата. Силно се надява, че този човек наистина е осъзнал вината си. Но остава дозата съмнение, защото това е 20-годишна практика. Пасторът от Самоков е подал оставка от всички заемани от него постове.
Дали в ОЕЦ са мислили как биха могли да контролират тези процеси, които толкова години се развиват сред евангелските църкви? Захари казва, че религиозната общност си е обещала да следи за подобни практики и да се вслушва повече в думите на християните.
Той признава, че до този момент не се е стигало до разкрития, понеже голяма част от пасторите се притеснявали, че ако това стане обществено достояние, ще навреди на църквите.
За съжаление, трябваше да се появи репортаж, който да повдигне завесата на покупко-продажбите. Сега всички вярващи вече са готови да се борят и противодействат заедно срещу манипулациите на свободния избор.
„Това е престъпление. Законът го обявява като такова. Пасторът е нарушил закона. Аз дълбоко се съмнявам, че тези пари са били за църквата“, признава Захари.
Свещенослужителят не би трябвало да злоупотребява с личното право на вярващия да упражни своя вот. Той е в една особена позиция и дори Библията казва, че пасторите имат по-голяма отговорност пред Бога отколкото другите християни, защото трябва да служат за пример.
Ако Захари застане и дори не призове, а просто сподели, че подкрепя една или друга партия, то за много от християните това означава „пасторът гласува за тях, значи и аз ще го сторя, това е правилният избор“. Затова той много внимава какво и как говори на своите братя и сестри.
И двамата сме съгласни, че протестантството е помогнало на част от ромите като общност. Със сигурност това е път, който ги води към добрини и по-отговорен живот. Захари прави уточнението, че в протестантството съществуват харизматични и консервативни църкви. В България има повече харизматични църкви. Към тях се присъединяват най-често ромите.
Християните в тези църкви вярват в определени дарби – като в това да изцеляват хора, да говорят езици, да се случват свръхестествени неща посредством пастора. Там се набляга на емоцията на вярващите.
Другата група е на консервативните църкви, към които принадлежат и баптистите, при тях задължително пасторът има религиозно образование или е преминал такова обучение. Свещенослужителите много добре познават религиозните доктрини, които следват.
Преди да си тръгна от офиса на адвоката и пастора Захари Цветков, го питам каква тема е избрал за службата в неделния изборен ден.
На първо място той призовал общността да гласува, защото вярва че това е изконно право и задължение на всеки гражданин независимо от неговата религиозна или етническа принадлежност.
А самата тема на проповедта била: „Когато не вярваш в собствената си молитва“. Често срещано явление в България.
