Отдавна искам да разбера технологията, механизма и приложението на бързите срещи (спийд дейтинг). Спомням си американските филми, в които гледах тази организирана форма на запознанство. В съзнанието ми бяха останали погледите, масите, звънчето, табелките… Онова странно усещане, че тези хора са решени да срещнат любовта.
Затова реших, че трябва да го пробвам лично, за да разбера докъде стига романтиката, докъде практичността и колко естествен можеш да бъдеш в една такава ситуация.
И ето преди няколко дни бях под прикритие на спийд дейтинг, но не съвсем. Предварително проведох дълъг и откровен разговор с организаторите и създателите на ClubR – Румен и Радослава Карамихалеви. Щастливо женени от втория път, пълни с ентусиазъм и бранители на идеята, че бързите срещи са съвсем нормален и удобен начин да откриеш любимия човек.
Ама това занимание не е ли за лузъри?, стрелям аз открито и добавям – какъв типаж бихте откроили вие?
Румен е категоричен, че не иска да залага на обобщения. Цари разнообразие в тези няколко хиляди души, които са посетили техните събития. Но ако все пак трябва да изброи по какво си приличат – повечето са висшисти, динамични и модерни хора. А Радослава допълва – и са селектирани. Спазват етичния кодекс на платформата. Готови са да платят 25 лв. и да отделят от ценното си време. Статистката за България говори, че 1/3 от участниците са в сферата на IT услугите.
Иначе родината на спийд дейтинга е Америка. Там, където кариерата често измества любовта. През 98-ма година група евреи за първи път организират подобна бърза среща с цел брак. В България ClubR съществува близо три години и активно развива своята дейност. Над 8 000 души са станали част от предлаганите услуги – бързи срещи, модерно сватовничество и парти за необвързани.
Радослава споделя, че двойките на бързите срещи вече разчупват и собствените си предразсъдъци да споделят пред обществото как са се запознали. Юли месец е имало поредна сватба, на която младоженците разказали къде са се срещнали.
Румен се включва – защо трябва да се притесняваме от този тип запознанства? По-добре ли е в бар на пет водки в пет часа сутринта, когато не помниш нито своето, нито чуждото име?
При нас идват хора с ясното съзнание, че искат да срещнат партньор.
Добре де, ами ако си на 45 и искаш да излизаш с 20-годишни девойки. Възможно ли е?
Тук етичният кодекс отсича – невъзможно е в този формат на запознанства. Основно правило е да се спазват възрастовите групи. Има едно единствено изключение – ако за конкретна бърза среща липсва един участник и той е с година по-възрастен от зададената рамка, може да участва, за да се случи срещата. Други изключения не се правят.
В началото на събитието се проверяват личните карти на всеки от записаните. Групите за бързи срещи се организират с възрастовата разлика 6 години – например 27-33 години. Участниците започват от 25-годишна възраст, стигат до 45-годишна и са разделени в съответните групи.
Друго основно правило е, че на всяка посетена бърза среща се запознаваш с нови хора. Повторенията се изключени и това се проверява от система, която следи профила ти.
Накрая, поуспокоена от точността и коректността на форматираното събитие, питам Румен и Радослава за бързи съвети по време на срещите:
Дръж се естествено! Първата минута и половина невербално общуване е най-важна!
Играй тенис! Не бъди нито прекалено приказлив, нито прекалено мълчалив!
Задавай доуточняващи въпроси!
Ако нищо не ти хрумва като въпрос, просто попитай – какво обича да прави човекът пред теб през свободното си време. Така ще научиш много за интересите на събеседника си и за нещата, които го правят истински щастлив/а.
Чуйте какво мислят Румен и Радослава относно сайтовете за запознанства, Facebook и истинската любов:
Трябваше да прекъснем разговора, защото времето напредваше и започнаха да се появяват участниците. 10 мъже и 10 жени – но в този случай дамите бяха 7, а господата 9. Самото събитие се провежда в столичен мол, в зала на заведение за хранене, която е специално предоставена на организаторите. Тоест, никой няма да се провиква над вас къде му е пицата, докато вие се опитвате да разпознаете любовта.
Всяка една от дамите сяда на отделна маса с номер и табелка на видно място. Мъжете на ротационен принцип минават през всяка една от масите и разговарят в рамките на шест минути с участничките. Със звънец се отбелязват началото и края на определеното време. Жените не напускат местата си по време на спийд дейтинга.
Всеки получава кратка инструкция с правила, на която може и да си води записки за събеседниците. Или просто срещу въведеното име да отсича с „да“ или „не“. Аз лично съветвам – пишете опорни точки, впечатленията ти доста бързо се смесват и забравяш кой беше Пешо, кой Гошо и какво ми разказа точно. Имате 18 часа след края на срещата, през които в системата на ClubR да попълните резултатите и да поискате повторна среща с някои от кандидатите.
Понеже изчаквахме двама от господата, имах възможност да побъбря с дамите. Първата жена, с която се запознах, беше химичка – доста общителна. И на нея й беше за първи път. Преди години като учила английски, имали урок за спийд дейтинга и сега се решила да го пробва наистина.
Изведнъж около мен се нароиха цяла палитра от жени – симпатични, красиви, свенливи, нахакани. Лекичко ги подпитвах защо са там, за кой път и прочие, без да нахалствам. Някои се бяха решили за пръв път, други редовно посещаваха събитията и ги смятаха за забавно занимание. Пък и не може от първия път да срещнеш любовта.
Една красива девойка до мен пък тихо отрони, че близка нейна приятелка се омъжила по този начин. Друга, супер печена, отпивайки от бирата, ни успокояваше, че и мъжете се притеснявали. Даже повече. А пък една видимо притеснена дама изпи три чаши вино в рамките на 10 минути… Емоции. Виждах как се хвърлят погледи в другата част на заведението и улавях реакции „има и готини“…
Нека игрите започнат сега. Е, не точно с тази реплика… Но се чу звънец и малко след това пред мен цъфна първият младеж. Аз си повтарях, че съм учителка по немски или преводачка. Все неща, които можех да бъда, ако се бях оставила на немската филология, която завърших като бакалавър.
За удобство ще дам имена на участниците. Ето я общата селекция – Знайко, Срамежливко, Сънливко, Веселушко, Глупи, Сърдитко. Ще прибавя от мен Отворко и Работливко.
Започваме със Срамежливко. Класически случай. Сякаш преждевременно пораснал тинейджър с леко по-голямо сако. Мил и възпитан. Видимо се притесни, когато небрежно го попитах откъде е – каза нещо от сорта „малко градче близо до София“, накрая уточни кое точно.
Разчупихме разговора, след като нацелих нещо, което обича, а именно домашни животни. И тъкмо се заговорихме за кучета и колко е по-правилно е да ги гледаш в къща, когато времето приключи.
Ето го и Отворко. Къде без него? Комуникативен, усмихнат, умел. Уточнява, без да съм го питала, че е кореняк софиянец. Поколения назад. С него времето отлетя, докато го слушам.
Следва Сънливко – имаш чувството, че не е тук. Но пък споделя, че търси любовта. Изключително много обича работата си, която според мен е адски скучна. Но не му го казвам. Сънливко се занимава с видеонаблюдение.
Разбира се, че ще има и Знайко. Активен ямболия, който обаче живее от години в София. С добре развита кариера, много и различни хобита. Общителен, зодия Овен. Веднага зачерква всички правила и ми казва, че ми пише ДА и иска да се видим. Аз му казвам, че ще спазвам правилата.
Идва ред и на Веселушко, който е забавен, приятен и интересен. Адвокат. Говорим си за фотография. Въпреки че аз много не разбирам.
Работливко не спря да разказва за проекта си и нищо не запомних нито за въпросния проект, нито за самия Работливко.
Глупи – то името само говори. Споделя, че се надявал да сме манекенки. Уви, не е така. Ходил на бързи срещи по градове, за които се знае, че жените са красиви. Например Пловдив. Стигнал и до София. След като изръсва един тон глупости, казва че е много срамежлив и това му е едва втори спийд дейтинг.
Втори Срамежливко. След като заговорих за моята любима тема – природонаучни филми, ми даде съвет за един доста интересен. Благодарна съм му.
Накрая бях доста изтощена и първоначалното желание да разкрия задачата си заглъхна. Определено беше забавно, като някаква центрофуга, в която всеки иска хем да оцелее, хем да блесне.
Хубавото е, че е възможно да останете в неформална обстановка с другите участници след бързи срещи. Румен и Радослава обясняват, че това често се случва. Аз обаче се изнизвам, пълна с впечатления. Бързам, защото ме чака моят любим, с когото се запознах в бар…
На бързите срещи видях мъже и жени с ясно поставени цели – от забавление до желание да пътуват из красиви места с любимия човек. Даже с конкретно набелязани дестинации. Както мой близък приятел сподели – уважавам хората, които търсят.
Аз лично не бих заложила на тази форма, защото не обичам като цяло форматираните събития. Дори тиймбилдингът в конкретния му вид и трактовка ме дразни. Но аз съм просто една от многото и докато залагам на случайността и съдбата, други хора хващат съдбата за ушите и сами търсят щастието си.
