Срещам се с Гергана Рачева в БНР, където тя често гостува, за да ни въвежда в света на книгите. Тя е дългогодишен редактор и учител по литература. Винаги с гордост е говорила за родния си край, града на Васил Левски, с присъщото на карловци самочувствие.
Разказвала ми е за малка къща в градa с китен двор близо до реката. В центъра на двора има величествено дърво – вековен питомен кестен, родово наследство.
Миналото лято в живота й се появява нов съсед – господин Дисни от Австралия. Понеже имотът до тях е запустял, тя се радва, че австралиецът иска да строи къща. Симпатичен е и възпитан. Избрал е родното й Карлово за свой нов дом. Гергана не разбира с какво точно се занимава, но посреща с добро чувство Дисни. Прави й впечатление, че говори нелош български.
Дисни предлага да закупи двора на Гергана. Тя отказва. Това място е много скъп спомен и иска да го съхрани. Зелен двор с калдъръм, кестени, чемшири… Къщата се намира на 100-200 метра от родната къща на Ботьо Петков, бащата на гениалния Христо Ботев.
Австралиецът бута старата сграда през лятото на 2013 г. и започва да разчиства. Дворът на Гергана е все още ограден от дувар, част от него построена преди 3 години. А от старата сграда си остава над метър стена за ограда между двата парцела.
Пред мен тя споделя, че една дата няма да забрави никога през живота си – 11 февруари 2014. По телефона разбира, че вековният кестен е окастрен брутално. Тръгват на 13 февруари. Заварват изрязаните огромни клони, струпани в основата на дървото. Дуварът, който дели имотите на Дисни и Гергана, е бутнат. Ясно е, че строителите са вършали из нейния двор. Обяснението, което получава, е че един работник е кастрил дървото, за да не пречи…
Всичко това се случва преди да бъде дадена строителна линия на обекта. Гергана и семейството й случайно попадат на тази процедура, без да са предупредени. Споделят пред инспектор Соня Ангелова, която отговаря за контрола на строителството, че вече има щети. Няма и следа от близо четириметрова смокиня, в непосредствена близост до дувара, стогодишният кестен е орязан, два огромни речни камъка също са безследно изчезнали.
На следващата седмица строежът на господин Дисни вече „захапва” и двора. Дисни е получил разрешение да строи на граница, без да се вземе изричното съгласие на съсед, както е изисквано по закон. В двора зейва дълъг и дълбок изкоп… Този ров е измерен от геодезист – има документ за навлизането, но общината това не я интересува.
Най-лошото е, че изкопът оголва корените на кестена. И те остават така в продължение на месеци. Чиновниците, които идват на оглед, увещават Гергана да не се занимава, защото кестенът “така или иначе щял да изсъхне”. Зелената наредба на община Карлово е пренебрегната. И досега няма никакъв акт за случилото се с дърветата – чиновниците в общината упорито отказват да съставят акт. Гергана е подала сигнали в полиция и прокуратура – пет месеца по-късно и от тях няма нищо черно на бяло…
Кметът на Карлово Емил Кабаиванов реагира на множеството сигнали и уверения, че Дисни строи без разрешение да навлиза в съседния двор и издава близо месец след началото на строежа (10 март 2014г.) заповед със задна дата (5 март 2014 г.) узаконяваща своеволията. Работниците на Дисни вече имат законно право безпрепятствено да навлизат в чуждия имот. Тук става ясно, че битката ще е неравна. Защото инспекторите от общината упорито повтарят, че Дисни е инвеститор и карловката не трябва да се конфронтира със съседа. Гергана от своя страна подава жалба в Административния съд на Пловдив за неправомерното разрешение да се влиза в двора й. Четири месеца по-късно все още няма съдебно решение по казуса.
Впоследствие се разбира, че този „инвеститор” за карловската община е пастор от сектата „Свидетелите на Йехова”. Гергана изрично е призовавана от адвокат на сектата да се държи вежливо и гостоприемно с него. Иначе ще бъде съдена за уронване на неговия престиж.
Общината продължава да не съдейства на карловката. Не й е позволено да види плана за строителство, което е грубо погазване на нейните граждански права. По-късно е накарана да подпише, че няма да го иска, защото е поверителна информация!
Целта на общината сякаш е Гергана постоянно да бъде обърквана и спъвана в желанието си да получи справедливост. Съседката на „инвеститора” вече свиква с мисълта, че ще се строи на калкан и почва да се образова по темата. В този случай законът указва, че на границата трябва да има стена без стряха и прозорци.
Тя заварва в началото на месец юни така наречения „калкан” – три прозореца на граничната стена и осемдесетсантиметрова бетонна стряха, надвиснала над двора и.
За пореден път Гергана отива в общината и успява да се срещне с главния архитект. Той я уверява, че това безобразие е уж законно. Че имало проект от 80-те години за строеж на такъв тип сграда и евентуално баба й и дядо й са били дали съгласието за такъв застроителен план. Всичко е в сферата на устните обяснения и догадки, без да се предостави и един документ по случая.
Последната жалба, която Гергана подава към чрез архитекта към РДНСК, не е изпратена своевременно от община Карлово. Тя отива лично да провери и установява, че този толкова важен за нея документ цяла седмица лежи на чиновническо бюро в общината заради престъпно нехайство.
И така – близо деветметрова сянка пада върху двора на карловката от юг, без да е дала никакво изрично съгласие за този строеж на граница, така както пише в Закона за устройство на територията.
Уж семейната къща впечатлява с размерите си. Хората в града си говорят, че това е молитвен дом и то на метри от детска градина „Васил Левски“. Дисни вече раздава упорито всяка събота на пазара религиозна литература на сектата под табела с надпис „Защо добрите хора страдат?”.
В материалите на „Свидетелите на Йехова”, които хората от града получават от ръката на Дисни, се обещава смислена работа и щастлив безкраен живот. Все хубави и желани неща от отчаяните от бедност, неуредици и общински своеволия карловци. Но нека попитаме господин кмета на Карлово – на каква цена?
