Двойният стандарт в отношението на държавата към банковата криза ескалира в нова посока чрез предложената в края на миналия месец от БНБ поправка на НК. Тя беше своевременно внесена от Йордан Цонев, председател на комисията по бюджет и финанси в Парламента. Ето нейния текст от страницата на НС:
„Чл. 252а. (1) Който разпространява заблуждаваща или невярна информация или други сведения за банка или финансова институция, които могат да доведат до всяване на смут и страх в населението се наказва с лишаване от свобода от две до пет години.
(2) Когато с дейността по ал. 1 са причинени другиму значителни вреди или са получени значителни неправомерни доходи, наказанието е лишаване от свобода от пет до десет години и глоба от пет до десет хиляди лева.”
Поправката, според някои издания се прави, за да се предотврати в бъдеще подобна банкова криза, скрепена със SMS кампания.
Но тъй като идвайки от миналото, поправката ще действа в бъдещето, добре е тя да бъде огледана хубавичко, за да не би вместо да изпишем веждите на банките да извадим очите на гражданското общество.
Бъдеще време в миналото
Дели ни едно крехко четвърт столетие от времето, когато без наличието на реални доказателства и главно по донос, за политически виц или критика на управляващите хора отиваха в затвора, биваха уволнявани, преследвани.
Спомени за тези времена навява по-горе цитираното предложение за допълнение на НК.
Но и според сега действащите текстове на ГПК и НПК, организаторите на SMS кампанията против банките могат да бъдат подведени под отговорност.
На първо място следва да се установи дали телефонните номера, на които са изпратени SMS –ите са „откраднати“ чрез компютърно престъпление – или са придобити по законен път.
Ако те са взети от Търговския регистър (ТР) или закупени легално от оператор на данни (фирма, продаваща бази с данни), то не може да се говори за достъп до конфиденциална информация, а камо ли – за кражба на лични данни, компютърно престъпление и т.н..
Остава обвинението в клевета, което може да бъде предявено и по сега действащия закон. В този смисъл – няма необходимост от промени в НК и още повече такива, които ще доведат до грубо нарушаване на свободата на словото. И всичко това се случва в медийния контекст, където напоследък все повече у нас и в ЕС се говори за дерегулация.
Ако на банките се позволи луксът да вкарат специални текстове в НК, едва ли законотворците ще могат да устоят на напора на всички желаещи. А те не са малко.
След време всяка компания може да си поиска специален текст в НК и така – до безкрайност. Разбира се, може би има много недоволни от това, че медиите публикуват ред нелицеприятни информации за монополисти, производители на некачествени стоки и т.н., но нали това им е работата на медиите. А всяка компания и най-вече такава, която не би искала тайните й да излязат наяве, трябва да ги охранява със собствени средства, не с поправки в НК.
Ние пък като читатели, потребители и вложители следва внимателно да подбираме източниците си на информация.
В заключение – поставяме въпроса отрано, на ниво законопроект. Много често между внасянето на законопроект и финалния вариант на поправката текстове биват преработени значително, а някои проекти отпадат. Не знаем каква ще е съдбата на тази поправка. Но едно знаем със сигурност – става дума за сериозно и опасно ограничаване на свободата на словото.
Коментар на Светлана Георгиева, адвокат по наказателни дела
Текстът, предложен по този начин е доста неясен – има опасност от разширително тълкуване и лично за мен е много притеснителен.
Основният принцип в наказателното право е, че текстовете трябва да са точни и ясни, тъй като нормите се тълкуват стеснително, а не разширително. Така написаният текст противоречи на основния смисъл на Наказателния кодекс (НК). Нормата може да се тълкува по всякакъв начин, защото е неясна.
На първо място криминализирано е освен разпространяването на невярна и заблуждаваща информация и на „други сведения“. И тези „други сведения“ по начина, по който е изписан текстът може да са верни за банковата система, а това ограничава свободата на словото и може да се отнесе както към журналисти, така и към други хора, които цитират информацията.
От правна гледна точка това е безобразие. Разпространяването на публична информация не би трябвало да се подвежда под този текст и състав, вероятно, но това не е изрично записано. Възможно е вносителят да има предвид, че сведенията трябва да са конфиденциални, но трябва да гадаем.
Много притеснително е и криминализирането на факта, че разпространението на сведения „може“ да доведе до всяване на смут и страх, т.е. дори не е необходимо те да са довели до всяване на смут и страх. И тук отново има опасност от разширително тълкуване: след като не всяват смут и страх, по какъв начин това ще представлява престъпление? Преценката е изключително разтеглива. Не на последно място – дефиницията „смут и страх“ е много неясна. Ако текстът остане в този си вид, не виждам как ще проработи.
Хипотезата, в която са причинени другиму „значителни вреди“ също е малко странна. Ако я отнесем към конкретната ситуация – хората отиват в банките и си теглят парите – това действие по смисъла на НК не е вреда. Парите са на вложителите – те отиват и теглят собствените си пари. А в наказателното право вредата трябва да е пряка. Тук просто не виждам как това ще се случи.
Но по-притеснителни за мен са неясните законови формулировки, които дават повод за разширително, опасно тълкуване. Текстът в този вид за мен не е издържан.
