Познавачите на коняка знаят, че това е продукт, където най-младият дестилат в бленда е на 4 години. Едноименната джаз-формация е с пет члена, четирима от които – част от квинтета на Майлз Дейвис. Вместо него, Хърби Хенкок, Уейн Шортър, Рон Картър и Тони Уилямс Фреди Хъбърт. Записват един студиен проект, концертират почти три десетилетия, от които има четири лайв албума, ако не броим концерта на Хърби Хенкок с името V.S.O.P. преди да започнат турне под това име.
Музиката е в най-добрите традиции на късния седемдесетарски фюжън, пост-боп, като има и достатъчно фрий елементи. Енергията на джаза в следващите години не следва както е било дотогава мейнстрийм-руслото, а етно-влиянията стават двупосочни. Доста лидери работят и с електрически, и с акустични формации. Отличаващото V.S.O.P. от останалите продукти на времето си, е постоянното качество. Както за коняка, който не зависи от разликата в реколтата, така и за квинтета, не само заради стандартите в репертоара им, които са по-скоро изключение спрямо авторските пиеси. През 80-те на мястото на Хъбърт спорадични участия имат и братята Марсалис:
Всеки от перфектните сайдмени вече е наложил се лидер, но това не прави V.S.O.P. поредната „супер-група” от лидери. Както видяхме, на мястото на Шортър в началото на 80-те е Марсалис, но в средата на 80-те това може да е Джо Хендерсън, Може би, защото започват почти на шега и доста запознати с дебюта им твърдят, че след сиглите за „Very Special/Superior”, идеята е била не за „Old Pale”, а за „One-time Performance”. Но както често се случва в джаза, нещата нито са това, което на пръв поглед изглеждат, нито онова, което е било първоначално намерение (запис, концерт, тема, кода). Другото е класика, Х.О.
