То ѝ е третото. И може би най-изстраданото. Седемнайсетте песни от албума „А Капела – записан у дома, по време на карантината, май 2020“, повечето от които познаваме от гостуванията ѝ тук, са представени в най-натуралния възможен начин – само глас с едва доловим реверб в някои моменти. „Карантината ме свари по средата на работата с музикантите ми и нямах друг изход, освен да запиша в малкото си домашно студио подбрани с много любов песни” – въвежда ни в тайните на творческия си процес Сусана. „Имах нужда в тези тежки моменти да си освободя душата”, продължава тя. Към акапелните записи я подтиква съпругът ѝ Рикардо Перейра – Сусана ги пее често сама, така че остава само грижата за подборa.
Сусана докосва интимните страни на музиката от Лорка („El lagarto esta llorando“), до сънародничката ѝ Чабука Гранда („Cardo o ceniza“, „Rosas y azahar“), от кубинската приспивна песничка „ Drume negrita“ до венесоланската „Tonada de luna llena“, без да пропусне аржентинския любимец Фито Паес в началото – „Yo vengo ofrecerte mi corazon“, нито чилийската икона Виолета Пара „Gracias a la vida“ като бонус трак. Знакова е и финалната ѝ „Contigo Peru“, която е нещо като втори национален химн. Това е песента, която Сусана пее за всички медицински работници, но и за полицаите, които в Перу явно заслужават.
Песните са кратки, началата им – ударни, достатъчно е да ви хване за гърлото с признанието си, с което започва и да не ви пуска до края, когато усещате кулминацията на нейната емоция.
И когато месец по-късно изнася на живо програмата, която е трябвало да прекъсне за карантината, концертът носи другата крайност – опиянението от завръщането с ярки инструментални сола. Но присъденото ѝ „Грами” като че ли идва като признание за катарзиса, за изпълването на душите ни. „Понякога затварях очи и си представях приятелите и хората, които ме подкрепят, музикантите ми” – признава пред испанската агенция ЕФЕ Сусана. И подчертава, че изкуството ни дава силите да надживеем ситуацията. „Сега ни се дава възможност да се вгледаме в себе си, да бъдем добри и да съзидаваме. Живи сме и това е по-добре да се празнува с музика”. Някой да се съмнява?
