Мелъди Гардо не сваля гарда. Истинският артист в момент на всеобща криза не търси оправдания, а създава възможности. Наскоро стана дума за един такъв случай – „кръстникът” ни Паоло Фрезу. Сега е ред на Мелъди Гардо, също наша героиня в мини-поредицата за новите „коронни” жанрове. Албумът ѝ „Sunset in the blue“, анонсиран в началото на пандемията, вече е факт.
Първите две пилотни песни бяха „От Париж с любов”, записана с виртуална формация от цял свят, чиито членове получават нормалното възнаграждение на студийни музиканти и дуетът със Стинг, нарекъл я „изящната”. Записите са в студиото на „Бийтълс”, класическите музиканти са от Кралския филхармоничен оркестър. Продуцент за пореден път е човекът на Хърби Хенкок, Лари Клайн. Аранжиментите са на небезизвестния Винс Мендоса („Метропол Оркест”). Сред гостите се открояват Паолиньо да Коща, Тил Брьонер и познатият ни от София Антонио Замбужо, с когото прави много ефирен дует и клип:
Мелъди не изненадва с виртуозни вокализи, още по-малко с шеметни инструментални дуа – всичко тече като широка бавна река с меандри, плавателни отрязъци и красиви залезни гледки. С лекота ни носи покрай португалски и други мечтани брегове от предния ѝ албум. „Колаборациите са единственото, което в тези сложни времена ни утешава като музиканти” – говори за албума си Мелъди. И продължава шеговито, че е доста вярна в личния си живот и затова е със същите музиканти и технически екип. Шапо, както се казва! Както и на концерта ѝ в Студио 104 на Радио Франс, който може да се гледа до септември 2021 тук.
Заглавията подвеждат за стари френски шансони, включително и английските им версии (началните две). Или любими джаз стандарти (прочитът ѝ на ненадминатата версия на Шърли Хорн с Майлз Дейвис на „You Won’t Forget Me“. Не липсват и истински репризи (финалните две). Иначе „часът на синята мъгла” на Мелъди Гардо, макар и далеч от символизма преди век и нещо, е по своему символна творба с препратки и към самотата, и към тъгата, но и към мечтата. Достатъчни са няколкото акорда на китарата в заглавното парче – е, и малко четчици върху чинела – малкото наистина е достатъчно. “C’est magnifique”:
