Въпросът, който тревожи учените близо 250 години, е: „Раждат ли се серийните убийци такива или животът ги оформя по този начин?”. До ден днешен няма точен отговор на този въпрос. Много изследвания се правят и е доказано дори, че мозъкът на обикновения човек е по-различен от мозъкa на серийния убиец. В повечето случаи този тип хора не изпитват страх, емпатия и чувство за вина. Има три критерия с помощта на които можем да разберем дали един човек е сериен убиец и те се проявяват още в детска възраст. Първият е напикаването в леглото, вторият е играта с огън, а третият е брутално убиване на домашни любимци. Дори и да липсват първите два критерия, то ако третият е налице, със сигурност човекът е склонен да се развие в тази посока. Пример за това е очарователният Тед Бънди, който е един от най-известните серийни убици на 70-те години. Никой не знае точната бройка на неговите жертви, защото той никога не казва истината докрай.
Лошият старт
Теодор Робърт Бънди е роден на 24 ноември 1946 г. в Бърлингтън, Вермонт. Самоличността на баща му остава неопределена. В акта му за раждане е посочено, че е ветеран от Втората световна война, но майка му Луиз по-късно твърди, че е била съблазнена от моряк, чието име е Джак Уортингтън. Първите три години от живота си той прекарва в дома на своите баба и дядо – Самуел и Елинор Коуел, които го гледат като техен син, за да избегнат социалната стигма, която придружава раждането на извънбрачно дете по това време. Цялото семейство вярва, че те са му родители и че майка му е по-голямата му сестра. В крайна сметка той открива истината, когато намира акта си за раждане. До последно Бънди изразява негодувание към майка си, затова че никога не разкрива самоличността на истинския му баща. От малък Тед проявява странно поведение. Леля му Джулия има ясен спомен как един ден се събужда от дрямка и вижда тригодишния ѝ племенник да стои до леглото ѝ с голям кухненски нож и да се усмихва.
Втори опит за семейство
През 1950 г. Луиз рязко променя фамилното си име от Коуел на Нелсън и по настояване на голяма част от семейството напуска Филаделфия със сина си и отива да живее при братовчедите Алън и Джейн Скот в Такома, Вашингтон. През 1951 г. Луиз се запознава с Джони Кълпепър Бънди – готвач в болницата. По-късно същата година те се женят, като Джони Бънди официално осиновява Тед. Джони и Луиз създават още четири деца. Въпреки че Джони прави опити да включи осиновения си син в къмпинг пътувания и други семейни занимания, той остава чужд. В училище Тед се опитва да бъде отличникът в класа, да е най-популярният и най-красивият. Но, въпреки че има завиден външен вид в ученическите си години, той никога не започва връзка с момиче.
Първата приятелка
Тед Бънди – студент по право, красив, интелигентен, плюс красива приятелка – всичко това е една идилия за успешен млад мъж от 70-те с голямо бъдеще пред себе си. Само две години обаче са достатъчни да разбият перфектната картинка, описваща млад и успешен мъж. Той започва работа на ниско заплащане и отпада от университета. Опитите му да се върне остават неуспешни, което кара настоящата му богата и амбициозна приятелка да го зареже. Тези два основни неуспеха повлияват на серийния убиец допълнително. Тази раздяла оформя типа, по който той избира жертвите си – млади, бели момичета, които учат в колеж и приличат на нея по външен вид.
Първи признаци за сериен убиец
В района на Сиатъл, през 1974 г., множество жени започват да изчезват. По това време все още няма връзка между случаите и разследващите остават объркани. Няма улики, няма следи, няма много общи неща между момичетата, освен че са млади и студентки. Изчезват шест момичета преди да се появи първата улика. Това се случва по време на фестивал в парка край езерото Самамиш. Тогава Тед за първи път бива забелязан. Той има метод, с който привлича своите жертви – казва че е ранен и примамва младото момиче да отиде до колата да му помогне. И тогава то изчезва завинаги. Грешката му е, че го прави на много оживено място и скоро се появяват свидели, които са дочули, че той се е представил като Тед. Така разследващите започват да търсят млад и красив мъж с прякор Тед.
За пръв път от месеци разследващите имат следа. Двата случая, които довеждат до този пробив, са изчезването на Джанис От и Дениз Наслунд. Скица с негова рисунка започва да се разпространява и той се превръща в ужаса на всяка млада дама. Правителството дори забранява на момичетата да се движат самостоятелно и ги задължава винаги да бъдат с настойник или да са на групи.
Спрелите фарове
Въпреки първоначалната поредица от убийства и изчезвания през 1974 г. близо до Сиатъл, щата Вашингтон, едва през август 1975 г. Бънди се премества в Солт Лейк Сити, Юта, за да продължи юридическото си образование. Всъщност веднъж Бънди бива спрян и проверен, но не защото е разпознат или помислен за престъпник, а защото е с угасени фарове. Патрулен офицер го забелязва и се опитва да го спре, Тед обаче отказва и така бива арестуван за неподчинение. Тогава полицията открива в колата фитнес чанта със ски маска, метален прът и скъсани чаршафи, както и белезници, наподобяващи същите, които Бънди използва при отвличането на Карол Дарънч, която оцелява от нападението му. Тя идентифицира Бънди и той е осъден за отвличане. След присъдата Бънди е екстрадиран в Колорадо и става подсъдим за убийство. По някакъв начин престъпникът остава за малко сам. Той се възползва от този момент и успява да избяга от затвора в Аспен, Колорадо, през юни 1977 г. В продължение на 6 дни Тед се крие в планините прегладнял. Когато се връща в града, той бива хванат. Това обаче не е последният път на Бънди, в който се спасява от затвора. Само няколко месеца по-късно, през декември 1977 г., той отново бяга, като този път прави дупка в тавана си.
Това го вкарва в списъка на топ 10 на най-издирваните престъпници. ФБР също се включва в търсенето и въпреки това той успява да се укрие 46 дни. Това отприщва нов брой жертви, като този път убива и 12 годишно момиче. След това Тед Бънди е отново задържан, но по най-нелепия начин – за шофиране с превишена скорост във Флорида.
“Burn Bundy Burn”
През тези години технологията не е толкова развита. Базата данни представлява едни хартии, препращани по факс. Липсата на ДНК тестване всъщност затруднява свързването на Бънди с убийствата, които се простират в Калифорния, Орегон, Вашингтон, Айдахо, Колорадо и Флорида. Тед обаче сам помага на разследващите да го хванат, защото захапва зверски една от последните си жертви. Разследващите правят отливка на захапката на подсъдимия и съдът успява да докаже Тед за виновен. Интересното при него е, че той сам се защитава и до последно твърди, че е невинен. През 24 юли 1979 г. той бива признат за виновен за убийството на две жени във Флорида, както и за убийството на 12-годишното момиче през ноември 1979 г.
Тиодор Робърт Коуел получава смъртно наказание. Съдията го описва като: ”изключително зъл и шокиращо жесток”. Бънди се опитва с години да избяга от електрическия стол, като променя непрекъснато датата си за екзекуция. Присъдата е изпълнена на 24 януари 1989 г. в щата Флорида. Пред федералния затвор има хиляди хора, които скандират „Burn Bundy Burn“ /Гори в Ада, Бънди/ с плакати. Два дни преди това той признава за 36 от извършените убийства от 1973 до 1978 г. Колко са обаче, никой не може да каже. Анализатори спекулират, че той е убил над 100 жени.
Представете си, какво щеше да стане, ако през 1975 г. не бяха спрели Тед заради угасени фарове.
