Когато човек открие подобни истории, той започва да ги споделя. Причината – те наистина заслужават да бъдат разказвани с години. Но не само това. За да пречупим достиженията на смелите и изпълнени с интелект българи през нашето ежедневие, трябва да четем между редовете. Заедно с това изглежда важно да познаваме добре любопитните танци на съдбата, извели не просто техния живот, а кръгозора на човечеството до нови измерения. И, ако нашите предци са отправяли жадни погледи към звездите, Луната, необятното знание, то ние днес сякаш изчерпваме любознателността си до 10 отворени интернет страници на персоналните си компютри. Причините за привидния масов спад на човешката будност и търсене на индивидуалност вероятно са различни. Нека да ги засегнем в друг ден, защото на днешния ден преди 51 години, планетата Земя притаила дъх.
Да, хората по цялата планета (в този миг дори идеологическите различия били оставени настрана) силно стискали палци за успешното завръщане на първите човеци успели да стъпят на Луната. Имената им, вярваме, знае всеки от нас – командирът на мисията Apollo 11 – Нийл Армстронг, както и пилотите на командния пулт “Колумбия” – Майкъл Колинс, и на лунния апарат “Орел” – Едуин “Бъз” Олдрин. Но чували ли сте за трима учени, родени по земите на една малка страна, наречена България? Три (да си признаем) световни умове, не само участвали в подготовката за американските космически програми, но изиграли всепризната основна роля в скока на нашата цивилизация.
И, така кои са те?
Професор Виден Табаков
Роден през 1919 година в село Стакевци, на 18 километра от Белоградчик, още от дете най-големият син на заможен търговец – Виден, прави впечатление на изключително усърден и талантлив ученик. Най-вече в областта на точните науки. Той завършва гимназия във Видин и благодарение на спестените пари на родителите си се записва да следва машинно инженерство в Карловия университет в Прага. Годината е 1939-a, през ранната пролет, в която немските окупационни сили превземат чехословашката столица. Чуждестранните студенти са прехвърлени от чешки образователни заведения в немски. С цел да отпаднат колкото е възможно повече студенти, младежите са подложени на изключително сложни изпити по математика.
При младия студент от България картинката изглеждала още по-сложна. Не владеел нито чешки, нито немски език. Изключително впечатлени останали всички, когато Виден изкарва отлична оценка. Това му позволява да се дипломира успешно през 42-а година със специалност “Машинно инженерство” и по препоръка на преподавателите защитава дисертация в Берлинската политехника. Там предсрочно завършва и аеронавтика.
Забележителните теоретични познания отвеждат българския учен до получаването на степен доцент по аероинженерство. Благодарение на напредничавите си разработки, Табаков става член на групата на главния конструктор на прочутите ракети “Фау” – Вернер фон Браун. И така до края на Втората световна война, когато победителите САЩ и Съветският съюз разделят на две изключителния екип от учени, професор Табаков заминава за Щатите. Междувременно по незнайни причини българинът попада в звеното на друг популярен по това време учен – Ханс фон Охайн, създателят на първия в света самолет с турбореактивен двигател. Следва период на работа в Аржентина в рамките на близо 8 години, а през 1957-а преподавателят фон Браун, който вече активно работи по американската ракетна програма, изпраща покана на своя студент.
Виден Табаков и съпругата му с немски произход – Хилда, приемат предизвикателството и се установяват първоначално във военната авиобаза близо до града Хънтсвил, щата Алабама. Жена му обаче категорично отказва да живее при полевите условия в базата и семейството се мести в Синсинати, където са разположени Центърът за изследвания и нови технологии и Ракетният център на американската армия.
Пред професор Виден Табаков са поставени две основополагащи задачи. Първата е да направи така, че легендарната ракета Сатурн 5, отвеждаща тримата астронавти към Луната, да разполага с достатъчно мощност да достигне целта и да се завърне обратно на Земята. А втората е още по-отговорна. Българският учен е избран да реши комплексния проблем – изнамирането на достатъчно издръжлива сплав, която да предпази двигателите на ракетата от екстремно високата температура и задвижващата огнена струя. Изненадващо за всички, авиоинженерът се справя с безкомпромисен успех!
Така той успява да удържи на обещанието си към своя приятел и колега Нийл Армстронг, който в личен разговор се обръща към българския учен с молбата да изобрети достатъчно надежден начин за връщането на астронавтите обратно на любимата им планета. За близките отношения между двамата говори и фактът, че след 69-а година първият човек на Луната се записва за докторант именно в университета в Синсинати.
А там името на професор Виден Табаков поражда почит и уважение към неговите научни постижения. Те включват над 400 научни публикации в утвърдени специализирани книжни издания. Често възхитителният български ум е канен като лектор на международни конгреси и сам организира подобни събития. Два пъти провъзгласяван за инженер на годината на САЩ, с престижна награда за цялостен принос от научното общество оттатък Океана, професор Виден Табаков поставя за пореден път българския напредък на световната сцена.
Още за сънародниците ни – инженерите Иван Ночев и Петър Петров, активно включили се в програмата Apollo 11, ще ви разкажем следващата седмица.
А сега ви предлагаме откровен разговор с Георги Дренски – първият българин завършил американската военно-въздушна академия в Колорадо Спрингс. Господин Дренски е и последният докторант на професор Виден Табаков. В момента живее и работи в Швейцария и е част от ръководните екипи на голям международен концерн за авиодвигатели, газови турбини и енергетика.
.
