Едва ли има друга жена журналст, която да може да се похвали, че е направила интервюта с Кадафи, Рухолах Хомейни, Ясер Арафат, Хусейн бин Талал – крал на Йордания, Ариел Шарон и други, освен Фалачи. Тя умира на 77 години от рак, но завинаги ще остане в историята като противоречива и опърничева жена. Върху писането на Ориана Фалачи въздействат две основни събития – едното е Втората световна война, а другото е трагедията с двете кули през 11 септември. Тези две ужасяващи събития оформят нейното писане и мироглед. Пътувайки по света, тя работи по някои от най-тежките конфликти като военен репортер, с тон, който феновете биха нарекли натрапчив, а критиците биха нарекли краен. В този процес тя развива дълбок страх от влиянието на исляма върху Европа.
Как започва всичко
Родена в семейство от работническата класа, малката Ориана отрано се сблъсква с войната. Баща ѝ е водач на тайно движение във Флоренция по време на Втората световна война и той я взима като помощник. Тя прекарва голяма част от детството си с него в партизанските чети, помагайки на войниците и съюзниците да избягат през вражеските линии. Мечтата ѝ е да стане лекар, затова на 16-годишна възраст става журналист, за да си плати таксите за медицинско училище. Лошото ѝ здраве я принуждава да се откаже от обучението си, а ежедневната работа се превръща в ослепителна кариера. Освен интервютата, които я направиха толкова известна, тя отразява войната във Виетнам, Латинска Америка, Близкия Изток и Индийския субконтинент. Тя започва кариерата си, правейки интервюта със знаменитости, но бързо напредва в международното поле. Успява да говори с политици като като Голда Меир, Хайле Селасие, Хенри Кисинджър и Индира Ганди. Стилът на интервютата „La Fallaci“ се превръща в нещо култово в Северна Америка – дълбоки, емоционални и изключително дълги.
Изключителен педант и перфекционист в работата си, това е тя. Ако трябва ще прекарва седмици в изследване на своята тема с обсебващи подробности, а самото интервю, в което разчита изцяло на магнетофон, ще продължи шест или седем часа. Непредвидима жена със свободен дух. В интервю с Рухолах Хомейни тя премахва чадъра си. Оплаква се от миризмата на тялото на Фидел Кастро и захвърля микрофона в лицето на Мохамед Али, когато той се изчервява в отговор на един от нейните въпроси. Голяма част от кариерата си посвещава на списание L’Europeo, в което цели 23 години публикува интервютата си. Последната ѝ основна задача е първата война в Персийския залив през 1990 г. Фалачи иска да отиде до Хафджи, мястото на първата сухопътна битка. До този момент това изглежда невъзможно. Журналистите не се допускат никъде в близост до боевете, освен в малки, строго контролирани групи. Редактор на местния вестник, омагьосан от идеята да помогне на журналистическата легенда, необезпокоявано обещава да използва влиянието си, за да я заведе до фронта. Когато се оказва, че не може да се справи, Фалачи прави интрига с размер на знаменитост. Тя крещи, заплашвайки да се убие, за да предостави новини за вестника си при липса на военни известия. Тогава редакторът толкова се притеснява, че му става лошо и се озова във болница със сърцебиене.
Цензурата е като рак
Две години по-късно тя е диагностицирана с рак. Тъжната ирония тук е, че това заболяване погубва нейните родители и сестра ѝ. Като разбира за здравословното си състояние, тя взима решението да се оттгели от журналистическото поприще. Но след терористичната атака срещу Световния търговски център, редакторът на най-продавания вестник в Италия Corriere della Sera я убеждава да напише статия. Нейната статия от 14 000 думи е отклонение от трезвия, умерен, интелигентен консерватизъм, с който вестникът е известен. Статията набира такава популарност, че издаделска къща в Италия я превръща в книгата „Гневът и гордостта” и за малко повече от месец тя продава над 700 000 екземпляра. Другата книга, която е написана в същата тематика е „Интервю със себе си. Апокалипсис”, която се продава в около два милиона копия в световен мащаб.
Мразена и обичана заради възгледите си Фалачи вярваше, че западният свят е в опастност да бъде погълнат от радикалния ислям. Затова към края на кариерата си тя се посвети да убеди хората в това, написвайки три книги, в които изтъква този аргумент. Тя заяви, че мюсюлманите колонизират Европа чрез имиграция и висока плодовитост и че скоро Европа ще се превърне в „колония на исляма“, място, което тя нарече „Еврабия“. Но това е Ориана Фалачи или я обичаш или не .
