„Ако пчелите изчезнат, човечеството ще има само четири години живот“, казва Айнщайн, а аз бих добавила, че в тези четири години човечеството ще има достатъчно време да осмисли истинската важност на пчелите и истинските последствия от изчезването им. Не е случайно, че на среща на Кралското географско дружество миналото лято учени от института Earthwatch обявяват пчелата за най-важното същество на тази планета. Разбира се, една от причините за всички тези изказвания е отново усещането за човека като „потребяващ“ природата, като краен, ултимативен ползвател на всичките ѝ блага – реторика, от която няма да как да се измъкнем.
„Медоносните пчели са изключително важни за опрашването на около една трета от храната, която консумираме.“, се казва в долното видео. Защо тогава продължаваме да не разбираме важността им, е основният въпрос, който този текст ще си зададе (няколко дни след международния ден на пчелата, обявен преди едва две години по инициатива на словенски пчелари), а ще опита да отговори на него от ръба на тази реторика, между усета за човешкото като надскочило природното и усета за това, че режем клона, на който седим.
Това се опитват да кажат и ботаниците бунтари, с които се срещнахме задочно наскоро. (Една голяма част от растенията, оцеляващи в градски условия, всъщност дават храна на пчелите, за които тепърва предстои да научим повече.) Именно подобряването на градската среда, превръщането ѝ в по-човечно и очовечено място, което да не ни изтръгва от природата и да не ни отчуждава от нея, е част от мисията на Музея на пчелата, който преди няколко години отваря врати в близост до оживено кръстовище в София. За него ни разказва Петър Вълчовски от сдружение Биоград, чиито проекти подчертано се занимават с облагородяване на градската среда на София, най-вече чрез възможността хората да отглеждат билкови градски градини, да получат знание как се изграждат и поддържат такива, как да произведат мед и изобщо как да превърнат градското пространство в по-приветливо, по-уютно и по-човешко място.
Музеят на пчелата е съвсем малка сграда, която може дори да не забележите, когато излизате от метростанция Г. М. Димитров. Направена от кирпич във формата на клетка от пчелна пита, със зелен покрив от цъфтящи сукуленти, сградата приютява цял един кошер, който дори зимува тук, на хвърлей от метрото и булеварда. Пчелите влизат в кошера (който се е разраснал след последната зима и в момента в него има 12 пити) през тръба в стената под покрива на сградата, а самият кошер е със стъклени стени и със сензори, които събират данни за живота и условията в него и как тези условия влияят на пчелите. Достъп до тези данни ще има през сайта на сдружението, а анализът им може да даде много информация на специалисти и пчелари.
Музеят предлага училищни посещения от вече три лета, а тази година, именно по повод Международния ден на пчелата и поради обстоятелствата в световен мащаб, той се трансформира в дигитален, давайки възможност на повече хора да видят на живо какво се случва в един кошер. Първоначално преките излъчвания ще бъдат за по час на седмица в ютюб канала на сдружението, достъпен през линк на страницата на Биоград, а инициативата по дигитализирането и изграждането на сензорна система е част от кампанията „Избери, за да помогнеш“ на Райфайзен Банк.
Подобен музей на пчелите има и в Латвия, а основната идея е да се повиши видимостта на тези същества, на начина им на живот и общуване и важната им роля в циклите на природата, а следователно и в човешките цикли. Един от големите проблеми пред пчелите и тяхната работа е използването на пестициди, които буквално ги убиват, но осъзнаването на ролята им и мястото им в града също е предизвикателство за неуморните насекоми, които в София са в изобилие, независимо от наличието на автомобили и градско замърсяване.
Поради тази причина сдружение Биоград обмисля като възможно създаването на повече такива музеи в повече квартали и градове, което от своя страна би повишило интереса към градското пчеларство и към пчеларството изобщо. Ето тук може би е моментът да си припомним Honeyland и тазгодишните Оскари. Проекти като „Пчелите и градът“ на Биоград София могат чувствително да преобърнат посоката, в която градското живеене се движи, да променят представата на градския човек за природата. Да ни върнат една позагубена връзка с нещата и да ни дадат нещо ново – вкуса на градския мед.
Следващото излъчване от Музея на пчелата очаквайте в четвъртък, 28,05.
