Новата инициатива на Кралския национален театър да показва избрани постановки от своята колекция с най-обичани представления тази седмица ще ни зарадва с една историческа, изпепеляваща и разрушителна любов. Тя ще бъде ослепително изиграна от актьорите Ралф Файнс и София Оконедо. Вълнуващата Шекспирова приказка „Антоний и Клеопатра“, режисирана от Саймън Гудуин, ще ни бъде разказана на канала на Кралския театър в YouTube този четвъртък (7 май) от 21 ч. и ще остане на наше разположение там до другия четвъртък, когато ще бъде пуснато поредното заглавие.
Трагедията „Антоний и Клеопатра“ е поставена от Шекспир за първи път през около 1607 г., като историческият източник за нейния сюжет е базиран напълно на превода на произведението на древногръцкия историк Плутарх „Успоредни животописи“. И макар пиесата да е определяна като историческа и като трагедия, тя не отговаря напълно на нито едно от двете ѝ определения. Тя не е точна откъм факти и не се придържа абсолютно към тях, и донякъде само трагичният край отговаря на Аристотеловите правила за „трагедия“. Този жанр трябва да провокира в публиката чувствата на състрадание и страх, но в тази пиеса сякаш не се усещат напълно. Колкото и симпатични да са ни обречените любовници, разбираме, че фаталният им край е по-добър за всички и най-вече за тях.
Тяхната трагедия като че ли не се случва с техния край. Тя се случва в момента, в който се влюбват и Марк Антоний започва да взима грешни решения и да води битките си още по-грешно. И всичко от любов. Или от страст. Началната любовна вихрушка между тях ни удивлява, но, когато страстта си общува с властта и предателството, започва да губи своя блясък. С времето от влюбените остава само драмата на двама обречени, които се опитват да излязат от невъзможните обстоятелства на тяхната житейска и най-вече политическа сцена.
Затова е трудно тази пиеса да се вкара в рамката на определен жанр. Та тя може да бъде и романс, и на моменти комедия. Някои критици от „Mccarter theatre“ я наричат „проблематична пиеса“, като я вкарват в едноименното определение за някои от по-сложните пиеси на Шекспир. В края на краищата произведението може да се приеме най-вече и като продължение на една друга Шекспирова трагедия – „Юлий Цезар“, тъй като „Антоний и Клеопатра“ започва именно след смъртта на римския пълководец. Това е време, в което Марк Антоний е един от триумвирите на Римската република и си поделя политическата сцена с Октавиан Август Цезар и Лепид.
Саймън Гудуин прави своя дебют като режисьор за Кралския национален театър през 2013 г. и оттогава е неразделна част от екипа му. Така, през 2018г., той връща „Антоний и Клеопатра“ на сцената на Националния театър, 31 години след като там Антъни Хопкинс и Джуди Денч се превъплъщават незабравимо в ролите на обречените любовници.
В тази продукция от 2018 г., която ние ще имаме честта да гледаме, към Гудуин отново се присъединява носителят на награда „Тони“ („Хамлет“) и наградата за най-добра поддържаща роля на „Британската филмова академия“ („Списъкът на Шиндлер“) Ралф Файнс . Тяхното професионално събиране идва след като двамата работят заедно в постановката „Човек и свръхчовек“ през 2015 г. Това, което през 2018 г. е нужно на театралното дуо, е да привлекат актрисата София Оконедо, носителка на наградата „Тони“ за най-добра поддържаща женска роля в пиесата, поставена на Бродуей, „A Raisin in the Sun“.
И въпреки някои коментари и критики относно етноса на Клеопатра, играта на Оконедо е толкова истинска и брилянтна в парадоксалната природа на Египетската царица, че фактът, че чернокожа актриса играе тази роля, започва да избледнява сред критиката.
И Ралф Файнс (тогава 55 г.), и София Оконедо (тогава 50 г.) имат смелостта да изиграят две личности, които са останали в човешката памет завинаги жизнени и атрактивни, вкопчени в младостта. Химията между актьорите е толкова забележителна и замайваща, че не е чудно, че и двамата печелят наградите на Evening Standard Theatre Awards за най-добра мъжка и най-добра женска роля. Това е само вторият път в тогава 68-годишната история на наградите, в който и двамата главни актьори от едно представление взимат най-големите призове.
Поставена красиво в модернистичен стил, сценографията следва контраста на основните локации – Рим и Египет. За дизайна на Египет са били важни цветовете, водата и излъчването на топлина.
За облика на Рим – архитектурата, по-скоро студените цветове и мрамора са били основополагащи. Дизайнерката Hildegard Bechtler вмъква в атмосферата на Александрия едно спокойствие, доближаващо се до усещането на лусозен спа комплекс, а Вечния град превръща в своеобразна модернистична бизнес среда, в която студенината властва.
Шекспир може да си позволи да е исторически неточен, защото той разказва с въображение. А тази постановка има взискателното ухо, което да чуе този великолепен исторически разказ, и съвременното око, с което да го види. Ако и вие искате да го видите, това е линк към стрийма в YouTube канала на Кралския театър, на който този четвъртък от 21 ч. ще бъде излъчена постановката „Антоний и Клеопатра“. Станете част от историята на една от най-емблематичните политически двойки на всички времена.
Линкът към постановката вече не е активен.
