На 15-и юли 1982 г. Джо Хансън от изследователския център на НАСА в Калифорния Jet Propulsion Laboratory дава лекция в семинар на тема „Затворени екосистеми“. Не това е истинското начало на нещото, което днес наричаме „затворена екосистема“ и за което този текст ще разкаже. Десетилетия преди това учени еколози и биолози, присъствали на лекцията през юли 1982 г., правят опити и наблюдения върху затворените екосистеми. Терминът се отнася към системи, които са самоподдържащи се и самодостатъчни, а Джо Хансън всъщност е първият, който осъзнава какви ползи могат да имат затворените екосистеми при изучаването на Космоса от човека – теоретически и на практика.
Добре си спомняме „Марсианецът“ или дори финалът на „Интерстелар“. Затворените екосистеми, в контекста на тези два филма и донякъде в контекста на този текст, свързват големия Космос отвъд с малкия Космос на човека, а той на свой ред се свързва с микрокосмоса на това, което можете да намерите във водата и почвата. А то е много, много интересно и можете да го видите, ако сами си направите затворена екосистема в буркан.
Градината в бутилка бледнее пред екосистемата в буркан, за чиято направа са нужни далеч по-малко усилия. Всичко това звучи странно, може би ненужно, но не и днес, когато имате време и възможност да хвърлите поглед към живота, такъв какъвто се случва дори и най-вече без нашето непременно знание и наблюдение. Освен това екосистемата в буркан е и чудесен образователен инструмент за вашите деца. По-добър от всяко дистанционно обучение, както сами ще видите в долното видео.
Какво ви е нужно? Голям буркан, по възможност с херметическо затваряне или затваряне с винт. Езеро или дори блато, от което да вземете вода, заедно с малко пръст от дъното. Заедно с тях вероятно ще вземете и всичко, което ви е нужно – водни растения, водорасли, водни насекоми, безгръбначни (охлюви), чехълчета. Всички тези неща са необходими, за да можете да изградите истинска, самоподдържаща се система, в която растенията ще произвеждат кислород, а водните насекоми и безгръбначните ще се превърнат в притегателен център и обект на изучаване от всички у дома.
Можете да си направите екосистема от този тип както със сладка, така и със солена вода. Не е необходимо да добавяте храна, въздух или каквото и да е, което се добавя в един най-обикновен аквариум. Разбира се, необходимо е първо да попаднете на вода и почва особено богати на микро и макроорганизми, както и да изчакате водата да се утаи, за да можете да наблюдавате живота в екосистемата и законите, по които се случва той. А те са прости – системата изключва възможността за свръхпопулация на някои от нейните обитатели, хранителните вериги се случват по естествен начин, осигурявайки необходимите ресурси за всеки от тях. Учените от изследователския център към НАСА, които изучават и разработват екосистеми казват, че такава от подобен тип би могла безпрепятствено да съществува между 2 и 7 години.
Екосистемата, която ще направите, ще представя в умален мащаб живота на Земята. От това следва, че питомците, които вземете заедно с почвата и водата, ще се размножават, растенията ще растат, едни видове ще заместват други видове, взаимодействайки си химически и поддържайки фин баланс в затворения си свят. Най-любопитните сред насекомите са така наречените водни магаренца (Asellus aquaticus), които виреят в сладка вода, но ако имате достъп до солена вода, вероятно ще се сдобите с малка скарида или някое насекомо.
Друг вид организми, които по всяка вероятност ще станат жители на екосистемата ви, са водните бълхи Daphnia, които са особено разпространени из водните басейни. Еднодневките Cloeon dipterum също са много разпространени, едни от най-популярните обитатели на езерцата, включително пчелните езерца. Прешленестите червеи Erpobdella octoculata, охлювите Planorbis planorbis, и дори хидрите, които виреят единствено в сладки води, са почти задължително вашите нови любимци, ако решите да направите сами своя затворена екосистема.
