Тук вече стана дума и за домашните джемове на джазмените, и за колективни, макар и отдалечени творчески актове с подчертано благотворителен ефект. Началото бе дадено в най-засегнатите от пандемията страни – Испания и Италия. За начало – няколко думи за посветената на една от болниците в Бергамо нова песен на един стар Мечо… Пух.
Един от най-тежко засегнатите от коронавируса градове в Италия е Бергамо. Град, който отчасти благодарение на летището си, отчасти благодарение на „Плаващите кейове“ на Кристо в съседство, определено има място в сърцето и на много българи. Тези от т.н. „рискова група“ си спомняме и за един от първите концерти с лазерни ефекти в София във втората половина на 70-те. Групата ни бе позната благодарение на БНР и хитовете „Линда“ и „Моята мисъл“ и до ден-днешен биха вдигнали на дансинга не само любителите на ретрото. Връзката между двете неща е клавиристът, вокал на „Пух“ (това е групата), композитор на множество от най-големите им успехи, роденият в Бергамо Роби Факинети.
Спокойно, това не е началото на поредното сбогуване. Всъщност, сбогуването е с коронавируса. „Когато виждах по телевизията военните камиони натоварени с телата на моите съграждани, погледът ми се замъгли“ – разказва Роби. „Със стон и гняв седнах на пианото и за няколко минути се роди музиката и заглавието – „Ще се възродя, ще се възродиш“. Бе моментно вдъхновение, моментна нужда да направя нещо за града си, понесъл тежкия удар… Песента е за надеждата и желанието да се възродим, посветена е на тези, които ни оставиха и на техните семейства, но тя е и благодарност към всички, които работят безспирно, за да сме добре ние, останалите – лекарите, сестрите и целият персонал на болниците, те са днешните герои и героини.“
Всичките средства от дигиталните продажби отиват за болница „Папа Йоан ХХIII“ в Бергамо. Със сигурност Италия заслужава своя втори ренесанс с такива малки, но от сърце жестове. „Когато всичко свърши, пак ще гледаме звездите“ – това е само началото на песента.
В навечерието на световния ден на здравето, над 350 артисти и други знаменитости – от Шарлот Генсбур, през Моника Белучи до Зинедин Зидан записаха парчето „А утре?“ за героите на нашето време – медиците. „Трябваше ли да стигнем дотук?“ – един от най-често задаваните въпроси по цял свят няма друг отговор освен началото на песента трябваше да стигнем дотук, за да се обединим/за да си дадем сметка за значението на човечеството.“:
Успоредно с тях, композиторът Артюр „Н“ записа с още колеги „Music For Containment“, като отново всички приходи от продажби са предназначени за фондацията за подпомагане на френските болници. Париж може и да е смълчан, както е в парчето:
Но това не значи, че новите колективни жанрове – макар и отдалечени като физическо присъствие на изпълнители и публика – са по-малко значими от големите събития от края на миналия век като USA for Africa („We are the world“) и „Live Aid“.
