Всички сме си задавали въпроса за смисъла на живота, както и кои са истински важните неща. Има ли вещи, които имат смисъл – тези въпроси поставя Яна Телер с книгата си „Нищо”, която се появява по родните книжарници в категория най-продавани и награждавани книги.
Историята се съсредоточава върху група от 13 и 14 годишни съученици, които се чудят какво да правят, когато един от тях, Пиер, изведнъж заявява, че „животът е безсмислен“ и незабавно се качва на сливово дърво. Там той прекарва дните си, подигравайки се на приятелите си за настояването им да участват в света, в лицето на неговото безсмислие и неизбежната им смърт. Отначало неговата позиция изглежда нихилистична. Въпреки това, той не се отдръпва от света и не крещи своите вярвания, нито го интересува дали другите ще повярват в неговата философията или не. Пиер иска светът да бъде различен от този, който възприема. За разлика от традиционния нихилист, той не е склонен към самоунищожение или външно насилие към тези, които не са съгласни с него. Той иска да намери смисъл и стойност, но не вярва съвсем, че това е възможно.
Въпреки това приятелите на Пиер намират действията му за много смущаващи, не на последно място, защото тайно се страхуват, че той може да е прав. Отчаяни и разочаровани децата решават да направят колекция от предмети, които имат лично значение за всеки от тях, с надеждата, че Пиер ще я разгледа и ще намери смисъл да се върне в техния свят. В този момент историята придобива критичен обрат, преминавайки от фантастична басня към тъмен реализъм. Скоро в проекта децата признават, че никое от тях няма смелостта да посочи истинно и да се откаже, може би завинаги, от най-любимото си притежание. Така се взема съдбовно решение: всяко дете ще избере предмета, от което трябва да се откаже друго дете, и не може да има аргументи и сделки. Тъй като всяко дете сълзливо се разделя с нещо, което обожава, в тях започват да се зараждат негодувание и гняв. Детската купчина смисъл, съставен от нещата, които дават стойност на техния свят, всъщност става най-важният „герой“ в книгата. Когато новината за тяхната купчина излиза в медиите, тя придобива статут на произведение на изкуството. Последиците от тази нова „естетическа“ стойност, или липсата на такава, може да доведе до някаква прекрасна дискусия, особено в светлината на гневния коментар на Пиер, че „Ако тази купчина боклук означаваше нещо изобщо, то това беше до деня, в който я продадоха за пари.“
„Нищо” се задълбочава във философската теория по начин, който правят малко съвременни фантастични романи. В рамките на тази приказка намираме теми за нихилизма и екзистенциализма, материализма и страха от неконформизъм. Телер ни кара да се замислим как сме в състояние да се изправим пред реалността и все пак успяваме да намерим смисъл в живота (независимо дали човек е религиозен или не). Най-важното е, че романът пита: какво създава „смисъл“?
