„Не се кòси, а се кефи“ – така шеговито може да се преведе на български знаковото парче на Боби МакФерин, което извежда вариациите на джаза до нови хедонистични висини, особено в момента, когато не важат никакви определения и още по-малко правила. Нищо, че щастието не е перманентно състояние, колкото и да се опитват да ни го продадат като такова. Макферин всъщност резюмира състояния, в които доста по-ранни вокални импровизатори, а и не само, са споделяли. Сара Воун е една от тях – „Когато пея, дори и трудностите да са ми кацнали на рамото, въобще не ги и забелязвам“. Джо Завинул оставя сходен завет – дори и музиката да не успее да спаси света, може да го превърне в по-спокойно място“:
Опитите джазът да бъде разбран, анализиран, сдъвкан и изплют не свършват с Луи Армстронг – да си спомним първия плейлист по темата – „ако питаш какво е джаз, никога няма да го разбереш“. Басистът Рей Браун го определя като „нещо, което трябва да си почувствал, нещо, което трябва да си изживял“. Пианистът Бил Евънс допълва: „Смущава ме, когато някой се опитва да анализира джаза като интелектуална теорема. Той не е това. Той е чувство. Той не е „какво“, а „как“. Мястото на джаза е там, където всичко е възможно. Затова в плейлиста сме включили и фламенко китарен прочит на пианото на Евънс:
Извън всякакви времеви и стилистични ограничения е както творчеството на Гершуин, така и мисълта му за джаза като „едно от най-добрите неща, които можеш да срещнеш в живота – той винаги ще ти бъде верен приятел. Самият живот е като джаза – по-добър, ако се научиш да импровизираш. Не случайно най-изпълняваното (и съответно-импровизирано) парче в света е „Лятото“ на Гершуин. Не само по повод на него обаче, саксофонистът Стив Лейси сравнява джаза с виното – „като е ново е само за ценители, като остарее, всички го искат“. Но дори и да няма пълно съгласие с подобна крайност, как би се оценила хвърлената ръкавица от друг майстор на саксофона, Коулман Хоукинс: „музиката трябва винаги да бъде авантюра“? Басистът Чарли Хейдън има възможно тълкуване: „Докато музикантите изпитват страст към спонтанността и творчеството, джазът ще процъфтява!“:
И не на последно място, джазът като непрекъснато търсене, но и като непрекъснато усъвършенстване. За басиста и певец Ришар (Ричърд) Бона, това е училище без край. За вибрафониста Гари Бъртън също търсенията не спират. „Вдъхновяват те парчетата, които свириш, другите музиканти, собственото ти въображение. Импровизаторите са музикални пътешественици. Те имат свободата да се учудват на всеки музикален пейзаж“. Саксофонистът Стен Гец също се старае всеки ден да научи нещо ново. „Големият джазмен трябва да притежава четири качества – вкус, кураж, индивидуалност и неуважителност.“
Но нека не се заблуждаваме, че джазът някога ще се възвърне към масовостта си отпреди век. Барабанистът Арт Блеки го е казал – „само интелигентни уши слушат джаз“. Една идея по-дидактична, композиторката и диригент Карла Блей поставя друго условие – „Най-добре е да се слушат записи и музика на живо колкото се може повече и да се възприема всичко чуто“.
