Най-старата запазена сграда в София е Буюк джамия или в превод Голямата джамия. По данни от писмените извори се приема, че се е наричала Коджа Махмуд паша джамиси т.е. Джамията на великия Махмуд паша. Самият Махмуд паша е роден в Крушевац, Сърбия в началото на XV в. Майка му е сръбска благородничка, а баща му – един от потомците на династията на Ангелите, последните християнски владетели на Тесалия. Вероятно още като момче попада в турски плен. Ранните си години прекарва в двора на султан Мурад II в Одрин, където забелязват качествата му и получава солидно за времето си образование. Успешната му кариера започва в София, като става един от великите везири на султан Мехмед II Завоевателя. Именно тук той строи своята Голяма джамия.
И както е било обичай за османското строителство, около джамията е имало и други сгради, които са оставили своя отпечатък в годините. Така през XVII в. махалата около джамията продължавала да носи неговото име, а в края на XIX в. дори днешната улица „Леге“ се е наричала Буюк джамиси сокаги.
В наши дни сградата на джамията вече е дом на Националния археологически институт с музей при БАН. Музеят разполага с 5 действащи изложбени зали, централната зала, която обхваща главната сграда на джамията, в източната си част са 2 зали посветени на праисторията и тракийските съкровища в зала „Трезор“. На втория етаж са залите свързани с паметниците от средновековната българска държава и временни експозиции.
Повече за историята на сградата и какво може да видим в музея в наши дни ни разказва Камен Бояджиев, гл. ас. в отдел „Експозиции“.
Автор: Божидар Янев /Радио София/
