Морските костенурки (Cheloniidae) са едва седем вида и всеки един от тях е застрашен от изчезване. Жалко е, ако с това се изчерпва познанието ни за тях, ето защо ще добавим някои неща от различен и привидно отдалечен порядък. Най-интересното сред тях е анимационното филмче „Костенурките нинджа“, което обичахме да гледаме през 90-те, паралелно с „Капитан Планета“, който говореше предимно за екологични проблеми, и все се надяваме, че е оказал известно влияние на поколението, което растеше през 90-те. Някъде между тях двете е и видеото, което е предмет на нашия текст. В него става въпрос за анимация, костенурки и екология. Ако ги миксираме в точни пропорции, вероятно ще получим изводи за смисъла, посланието и целите, които преследва (или не преследва то). И, разбира се, с ясното съзнание, че все по-решаващ е начинът, по който нещата се казват.
Нашият текст не се колебае дали да посочва с пръст виновните за замърсяването на световните океани, защото на първо място няма да ни стигнат пръстите, а на второ – ще загубим много време. Затова ето какво: ако напишете в гугъл sea turtles, както направихме ние, едно от най-честите питания, които ще се заредят, е „Колко морски костенурки са останали на Земята?“. Ние сме повече от сигурни, че Гугъл не знае отговора на този въпрос, но може би организациите, отговорни за направата и публикуването на долното видео, го знаят или поне така твърдят.
Преди броени дни студиo Aardman с местонахождение Бристол и Greenpeace, „пуснаха“ анимационното филмче „Пътешествието на костенурките“, за да дадат гласност на проблем, който все повече настъпва – замърсяването на водните ресурси на планетата. Само преди няколко дни каналът на Дойче веле в You Tube DW Documentary излъчи филм за най-мръсната река в света – Citarum в Индонезия. От доста години има опити да се почисти реката, съпътствани от други документални филми, но провалящи се най-вече заради всяческите опити на текстилните фабрики, разположени по цялата ѝ дължина, да избегнат каквито и да било законови наредби за опазване на околната среда. Това, в комбинация с липсата на средства и наличието на политически интереси, проваля опитите за почистване на реката, продължаващи десетилетия. Какво ще стане с костенурките обаче и дали кауза като тяхната ще се провали?
Надали Greenpeace могат да отговорят на този въпрос. Критиките, които понасят от много страни, включително от правителства и корпорации, разколебават иначе твърдата ни увереност в каузата и позицията, която природозащитната организация отстоява. Много е възможно обаче именно тези критики да са причината Greenpeace да заложи на анимация, или буквално на You Tube клип, който прилича на трейлър на анимационен филм. Ако се върнем на анимациите от 90-те – в една от тях децата се запознават с четирима от големите художници в образите им на костенурки, които нагъват пица с аншоа и се борят за спасяването на света. Образователно беше това филмче, поне за нас, също като „Капитан Планета“ и неговите анимирани герои, борещи се срещу замърсяването на планетата, побеждаващи корпоративни босове, замърсители и изсичащите гори дебеланковци.
Анимацията ще влезе лесно в главите на инфантилизиралото се човечество. Ще бъде политически коректна, внимателно ще докосне сърцата на всички потребители и ще им каже – „Вижте, и костенурките имат дом.“ Ако ги антропоморфозираме, ще бъде далеч по-лесно да си представим чуждата, тяхна трагедия. Няма да им каже друго обаче, което е политически некоректно и нелицеприятно – че домът на костенурките вероятно така или иначе ще бъде разрушен, независимо от броя гледания в You Tube, независимо от нечии усилия. На нас каузата ни изглежда perduta, а анимацията – симптом на тази загуба.
