По 300 грама пестициди годишно се поглъщат от тялото на всеки европеец, независимо дали е бебе или възрастен човек, стана ясно на форум за екологично земеделие вчера, организиран от „Грийнпийс“ България. Събитието събра за пръв път по покана на организацията био производители, университетски преподаватели и граждани, заинтересувани от качеството на храната ни.
„Много бихме искали институциите да ни чуят, затова отправихме поканата си и към тях. Индустриалното земеделие разрушава екосистемите и разболява хората. За съжаление, вместо да се прави необходимото отровата, която поглъщаме, да намалява – тенденцията в Европа е към увеличаване на използваното количество пестициди“, съобщи Деница Петрова, ръководител на българския офис на екоорганизацията.
Доклад на „Грийнпийс“ от тази година посочва, че в храната ни присъства коктейл от химически вещества.
Забраненият от 40 години за използване в България пестицид ДДТ се регистрира в почвата с нива трикратно над допустимата норма. В кръвта на всеки от нас има остатъци от най-широко потребявания хербицид глифозат. Почти няма екосистема в Европа и в целия свят, която да не е засегната негативно от методите на конвенционалното земеделие, което прилага химикали рутинно и превантивно. В модерното земеделие са познати над 3000 пестициди, предназначени за отблъскване и унищожаване на насекоми, плевели и гъбички.
Според наблюдателите, Европа не успява да регулира използването на инсектициди, хербициди и фунгициди, като прави оценка само на активните съставки, но не и на крайните продукти.
„Процесът за разрешаване за ползване е непрозрачен и се доминира от индустрията, която сама предоставя данните си“, коментира Меглена Антонова, координатор в „Грийнпийс“ на кампанията за био земеделие.
Според данни от фондация „Биовселена“, изнесени на форума, делът на жизнeноважните Омега 3 мастни киселини и на разтворимата линолова киселина е по-висок с до 60% в биологично произведените мляко, месо и сирене, а наличието на витамин С е с 5 до 90 на 100 повече в био зеленчуци и плодове.
„В плодовете от екоземеделие се откриват 550 пъти по-малко химически остатъци, а в зеленчуците – около 700 пъти. Защо не посочваме нулеви стойности ли? Защото Земята е вече замърсена“, уточни д-р Стоилко Апостолов от ФБЗ „Биовселена“.
Намаляването на пестициди в земеделието и преходът към биоземеделие са все още възможни, смятат организаторите. Това може да се постигне чрез хранителна независимост, ползи за фермерите, биоразнообразие, поддържане на здравето на почвата и екологичен контрол – прилагането на алтернативни пестициди, техники и методи за вредители и болести в земеделието.
