Има изрази, влезли в широка употреба след като са били заглавие на произведение на изкуството. „Уморените коне ги убиват, нали?“, „Само баламите бачкат“ са за киноманите това, което „Всичко е за победителя“ е за феновете на „АВВА“. Една мексиканска детска песничка „Хубавите момичета не плащат“ стои и в основата на красивото парче „Дворът“ на Начо Кано („Мекано“), породило с естетския си клип противоречиви отзиви:
Феминистки доста преди #metoo също взеха на въоръжение фразата, пренебрегвайки цялостния контекст на приспивната песничка („не съм хубава и не искам да бъда/имам парички и ще ти платя“). По същия начин е съдена от хорските погледи Карла Бруни, когато пее „Всичко е за победителя“ в минимъл. А какво да добавим към „Не плачи за мен, Аржентина“ на Енрю Лойд Уебър и Тим Райс след превръщането от тях на концептуалния албум на Джули Ковингтън „Евита“ в мюзикъл, прераснал две десетилетия по-късно в суперпродукцията с Мадона? Може би само факта, че песента е сменила няколко заглавия преди да заеме част от надгробния надпис на Ева Перон. Разбира се, всяка прилика между Хуан Перон и Никола Саркози, както е прието да се казва в такива случаи, е случайна.
Обратна на „Евита“ е съдбата на мюзикъла „Само баламите бачкат“, създаден от сина на автора на популярния британски ситком и автор на повечето парчета след смъртта му. С танцов маратон, ако си спомняте, е свързан и шедьовърът на Сидни Полак от 1970 „Уморените коне ги убиват, нали?“, с чието заглавие започнахме. Освен много джаз-стандарти в саундтрака му, заедно с оригиналната музика на Джони Грийн има епизоди, в които свири на живо оркестърът на вибрафониста Боби Хътчърсън, включен в плейлиста със сентенции-парчета като „Всичко или нищо“, „Истината и нищо друго“. Друг вибрафонист, Кал Чейдър ни представя заедно с Кармен Макрей любимото и от Стиви Уондър изречение, което на всички ни се иска да е истина – „Всичко в любовта е прекрасно“. Поне в музиката понякога е така. Или не. Нали „Things Ain’t What They Used To Be“ от Ела Фицджералд до Кийт Джарет:
Големите литературни цитати са любими на джазмените. И ако биографията на бащата на би-бопа Дизи Гилеспи се казва „To Be Or Not To Bop”, документалният филм за него обръща нещата „To Bop Or Not To Be”, като се раждат парчета със същите имена, съответно на Лало Шифрин и Джон Маклафлин, а също и театрална постановка за живота на Паноника („To Be Or Not To Be Bop”). Фънкарите не остават назад и предлагат свой пре-пре-прочит с „To Be Or Not To Bop, That Is the Question (Whether We Funk Or Not)”:
Има езици, в които изразите, идиомите, идиоматичните словосъчетания понякога се наричат „рефрени“ и именно от тях думата с познатото у нас звучене се намества като синоним на припев. Както и обратното, има прекрасни припеви, взети от съответния израз, като безсмъртното „C’est la vie” на „Емерсън, Лейк и Палмър“ – убедителен финал на плейлиста ни:
Но преди него не можем да не си доставим удоволствие с изрази, влезли като адаптирани заглавия на вечни хитове, като филма на Годар „До последен дъх“, използвано от Нугаро във френската му версия на „Около полунощ“ – в случая с актрисата Натали Десе, известна в миналото и като колоратурно сопрано. И заигравката – филмова, музикална – разбира се, френска, с последната перла от короната на „Бийтълс“ – „Да бъде“. Но, както го е написал цитираният по-горе Нугаро, „Време е да се обърне страницата“.
