Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София е най-старият културен институт на следосвобожденска България и най-голямата обществена библиотека в страната. Библиотеката е разположена в центъра на столицата, до централната сграда на Софийския университет „Свети Климент Охридски“.
Депозитна е за всички документи, публикувани в България. Притежава монографии, периодични издания и други документи на различни езици, публикувани в страни от цял свят. Библиотечният фонд наброява близо над 8 млн. библиотечни единици. Библиотеката издава списание „Библиотека“, специализирано за библиотечна теория и практика.
По идея на софийския учител Михаил К. Буботинов на 10 декември 1878 г. е създадена комисия с председател Марин Дринов, която да създаде българска национална библиотека. Тя е основана на 17 юни 1879 г. като държавно учреждение с името Българска народна библиотека. През 1900 г. за библиотеката е закупена сграда на улица „Георги Раковски“ 131. През 1924 г. към нея е добавен създаденият през 1904 г. Архив на Българското възраждане.
През 1939 г. започва строителството на нова сграда за Народната библиотека на мястото на Царския манеж. По време на бомбардировките на София през 1944 г. тези 2 сгради са разрушени. Новата сграда е проектирана от архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов. Фасадата е дело на скулптора Михайло Парашчук. Построена е със сключен през 1946 г. целеви държавен заем и е открита на 16 декември 1953 г.
Повече за историята на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ разказва доц. д-р Антоанета Тотоманова, заместник-директор на библиотеката.
Автор: Божидар Янев /Радио София/
