Приказките не са запазена територия само за децата, техните родители и любимите баби и дядовци. Не говорим само за приказките за възрастни, постановките и екранизациите им. Класическата музика изобилства от примери на опери, балети, симфонични поеми по приказни сюжети.
Реинтерпретациите им в джаз и други идиоми е нещо характерно за актуалните музики. Но в плейлиста няма да се ограничаваме само с отдавна написаната приказна музика. Все пак, не можем да не представим някои от ранните разработки, като „Али Баба“ с „Комедиан Хармонист“, известна и като групата на първата българска звезда от световна величина, Аспарух Лешников.
Въпреки известните различия между един сюжет, разказван в Африка и в Скандинавските страни, магията е сходна. Да не говорим, че за странстващите джазмени – разказвачи на истории, е присъщо изкушението да кръщават формациите, албумите и композициите си, на измислени от тях самите приказки. И Ела Фицджералд, и Омара Портуондо, и без време напусналата ни Радка Тонев го доказват. Естествено, тяхното място също е в подобен плейлист:
Не на последно място идват артистите, музиколозите и иновативните преподаватели, които вкарват децата в приказния свят на джаза чрез подходящо подбрани примери, събрани в книжки и дискове. Сред големите имена откриваме и Ал Джароу, и Ара Маликян.
Финалът не може да е друг, освен с нарицателното за политици дървено човече с голям нос. „Пари Комбо“ и Ману Чао имат, както всеки от нас, какво да кажат – в случая да изпеят по темата. Случайно преди тях е нашето “Fairy Tale Trio” с композицията им от края на миналия век върху основата на „Трите прасенца“.
