Присъствалите на последното за миналия век пълно слънчево затъмнение край Камен бряг помнят аплаузите, с които то бе посрещнато и изпратено. Но и доста по-обикновени събития – залезите на морския бряг предизвикват подобни реакции сред публиката. За местните това е по-скоро неразбираемо, но всеки пътешественик, за когото пътят е по-важен от крайната цел, спектакълът е една от постоянно дебнещите го изненади, чието съществуване е сред най-привлекателните неща на всяко пътуване. Не липсват и мелодии, доста преди ерата на чилаута, концепциите Кафе дел мар и подобни зони за релакс и дзен. Както и филми за последния – т.н. „зелен“ лъч, който много рядко се забелязва при кристалночистите залези.
Плейлистът ни започва с „Червени платна срещу залеза“ – парче от 30-те, посветено на яхта, любима на автора на текста. По-късно то влиза и в репертоара на групи като „Платърс“, но началните му версии, сред които тази с тромпета и гласа на Луи Армстронг са ненадминати. Друг значим вокал, не по-малко известен и от киното и собственото си ТВ шоу, Дийн Мартин му прави версия в края на 50-те заедно с един друг, също превърнал се в джаз-стандарт апотеоз на залеза, този път с канадски произход. Италиански, включително тоскански, средиземноморски, включително и адриатически – залезите, които на Апенините имат поетичното име “tramonti” (букв. „отвъд хълма/планината/върха“) са и част от текста на един от най-обичаните стандарти, създадени през 60-те, „Лятото“ на Бруно Мартино, на което сме посвещавали доста редове и плейлисти тук.
И понеже финалът на плейлиста е в съзвучие с тематиката на стрийм „Дуенде“, галерията снимки е от аплодирани залези от Валенсия и Фуертевентура.
