Ако Райън Гослинг беше картина, щеше да има всички цветове от палитрата, а ако беше песен – може би всички октави. Защото толкова разнообразен е той в актьорската си кариера. В неговата персонажна колекция има от всичко: от любимото детско шоу, през тийнейджърски идол, влюбено фермерско момче, евреин нео-нацист, ученик убиец, учител наркоман, та до… първия човек, стъпил на Луната.
Райън Томас Гослинг е сравнително мълчаливо и тихо дете. Той и до ден днешен е такъв – не показва много вътрешния си свят. А кариерата му… преминава точно толкова тихо, но не незабелязано, през своята артистична арка. Точно в тази негова съсредоточена тишина обаче Райън достига до успеха, преминавайки през персонажни метаморфози, които го превръщат в един от най-разнообразните актьори в Холивуд. Както казахме, неговата тишина е с него от детството му. Възможно е тя да е станала негова характеристика заради по-консервативната среда, в която родителите му – страстни мормони и мисионери на божието слово – се опитват да го отгледат.
Годината е 1993-а, малкият Райън вече е увлечен по актьорството, а година по-късно Роси Кирилова ще възпее детския герой, станал отправна точка за кариерата на актьора. Клубът на Мики Маус прави отворен кастинг и Райън е избран да стане част от римейка на известното шоу. Това е точното място, където той да покаже всичките си таланти, които досега е представял по всякакъв друг начин: пеел е и е танцувал заедно със сестра си по сватби и в шоуто на техния чичо – имитатор на Елвис Пресли; сценичните си характеристики развива в аматьорски шоута за таланти и театрални постановки. А сега Мики Маус му дава телевизионната сцена, за която той започва да мечтае от момента, в който вижда Ракел Уелч като гост в предаването „Кукленото шоу“ с известния зелен водещ – жабока Кърмит. Макар и наивна, това е първата мотивация на малкия Райън да стане актьор – да види на живо момчешката си любов Ракел Уелч. В представите му единственият начин това да се случи е той да участва в телевизионно шоу. Е, мисията е изпълнена. Тръпката към актрисата обаче вече е отминала, а на нейно място се е зародила една нова, доста по-силна и завинаги – тази към актьорското майсторство.
Райън и майка му се местят от Канада в Орландо, Съединените щати за изпълнението на двугодишния му договор към Клуба на Мики Маус. Шоуто предлага на младия изпълнител сцена, светлини, опит пред камера, но… не е като в аматьорските шоута. Добродушният Мики Маус всъщност не е толкова добродушен към своите деца изпълнители. Изтощителни репетиции, множество дубли, детска конкуренция и едно пъплещо, прокрадващо се емоционално безпокойство… Райън усеща, че не може да се справи толкова добре като другите деца, сред които талантливите и доста по-амбициозни Бритни Спиърс, Джъстин Тимбърлейк и Кристина Агилера. Продуцентите също виждат това и Райън започва да получава по-малко телевизионно време от другите участници, защото и по негови и на продуцентите думи, те са по-талантливи. Това дава време на младия актьор да се отърси от безпокойството, въпреки че осъзнава, че отново, както в миналото, не се вписва напълно в средата. Местейки се доста в детството си, той трудно успява да намери мястото си и тихото момче започва да трупа личностни неудовлетворения и да гради емоционални бариери, които само чрез актьорството успява малко по малко да прокуди от себе си. Макар след края на шоуто Мики Маус да не го изстрелва нагоре както неговите млади колеги, той взима това, което може: слънцето на Флорида, опита и убедеността, че иска да бъде актьор.
Обратно в Канада той се изолира от светските училищни събития и напълно се посвещава на актьорството, защото това е неговото спасение от живот, в който продължава да не открива мястото си. Скоро неговата момчешка харизма става очевидна за всички и той започва да получава телевизионни роли, в които играе предимно скромния красив тийнейджър. Тази зараждаща се популярност води до ролята на младия Херкулес в едноименния сериал по Fox Kids. Славата идва изведнъж, а сърцата на тийнейджърките, превзети от сините очи на Райън, стават все повече. Въпреки това младият актьор нетърпеливо иска да затвори вратата на образа на красивия телевизионен тийнейджър, точно както прави с вратата на гимназията си, която вече е напуснал. Това място не му е дало нищо повече от самота и неудовлетвореност. И така, младият Райън не иска да е вече просто плакат над леглото на училищните момичета, той иска да е истински холивудски актьор, който да разгърне диапазона на талантите си, а те са много. Пътят му към Луната и обувките на първия човек, стъпил там, бавно започва.
Животът на борещите се, прохождащи актьори в Холивуд обаче не е никак лесен. Те са едни истински Дон Кихотовци, както ги нарича Райън, преследващи вятърничава мечта, за която знаят, че най-вероятно никога няма да постигнат. А това според актьора много често е доста депресиращо. Пътуваш в трафика с часове до кастинга, паркираш, чакаш в зала, пълна с хора, които изглеждат точно като теб, после влизаш на прослушването. Там чуваш продуцентите да си шушукат, че друг вече е взел ролята, но четеш репликите въпреки това. Утешаваш се, че поне ще го приемеш като упражнение, пък и опит. След това излизаш от там, знаейки, че няма да ти дадат ролята, и виждаш фиш за глоба на колата си за неправилно паркиране, защото знакът е бил закрит от надписа „За прослушването – в тази посока“. И този цикъл се повтаря многократно. Райън обаче не се предава пред Дон Кихотовите великани в Холивуд и продължава да гони невъзможната си мечта.
И тихомълком успява. По пътя си той неусетно се превъплъщава в евреин, превърнал се в нео-нацист; в ученик социопат; в неустоимото фермерско момче от „Тетрадката“; в учител наркоман; в пародиен детектив в „Добрите момчета“; в пианиста от музикалната вихрушка „Ла Ла Ленд“ и в още много, много различни в емоционален план персонажи, докато накрая не стъпва и в обувките на човека с една от най-опасните мисии в света – първият човек, стъпил на Луната.
Да бъде Нийл Армстронг е „най-трудната роля“, която е имал досега. Сложната за опознаване личност на астронавта е предизвикателство за Райън, предизвикателство да влезе в неговата кожа и съзнание. Защото това емоционално пространство е било почти недостъпно за обкръжението му, особено след смъртта на първата му дъщеря. За да се превърне в този човек, Райън получава помощ от роднините на Армстронг, защото само те могат да предадат неговата затворена природа и дистанцираност. Бремето, което Райън Гослинг поема с тази роля, е на някакво ниво също толкова голямо, колкото и на Нийл Армстронг. Защото той трябва да се превърне в него. В мъжа, чиято малка крачка на Луната се равнява на „огромен скок за човечеството“. Защото да изградиш този персонаж е отговорност… към него самия, към историята и към близките му. Това бреме обаче на екрана изглежда по-скоро като втора кожа за актьора, толкова естествено и без усилия представя той сложната личност на човек, за който сякаш е по-лесно да стъпи на Луната, отколкото да намери мястото си на Земята. Защото на нея той не успява да бъде човекът, който иска да бъде, и за да разбере как да го направи може би трябва да отиде до най-далечното място.
От Мики Маус до Нийл Армстронг е сякаш космически полет, дълъг почти колкото този на астронавта. Изпълнен с толкова трусове, падения и перипетии. Емоционално толкова зареден, защото е трудно, както казва самият Райън, почти невъзможно, да се изстреляш нагоре към холивудската мечта, почти толкова невъзможно, колкото да стъпиш на Луната. Е, той направи и двете.
