Преди няколко години New Yorker публикува текста „Набоков – илюстратор на пеперуди“, запознавайки ни с един сравнително непознат аспект от личността и живота на писателя. Той, казва текстът, е бил запален ентомолог (лепидоптерист), именувал няколко вида пеперуди, а също така е бил и художник, скицирал особеностите на екземплярите, които е изследвал и разпознавал като нови (новооткрити) видове. Набоков е и наша отправна точка в пътешествието, което ще предприемем из дебрите на илюстраторите, които рисуват природата – насекоми, земноводни, птици, бозайници, растения. Цял един свят, който да бъде открит и нарисуван. За всичко това си говорим с Асен Игнатов, художник-анималист – илюстратор на Червената книга за България, но и на много други книги, научни текстове, орнитолог и член на ДАФНИ – „Дружество на анималистите, фаунистите и научните илюстратори“, чийто председател Георги Пчеларов пък е рисувал определителния наръчник на птиците на Балканския полуостров.
Един от първите български анималисти е Йордан Филчев – възпитаник на Художествената академия, рисувал илюстрации за Известия на Царските природонаучни институти и Известия на Зоологическия институт на БАН. Поради цената на подобен труд поръчките от институтите секват и Йордан Филчев илюстрира детски книжки и работи по частни поръчки. Едни от къснооткритите му работи, част от които можете да видите в галерията ни, са от научна експедиция в Северна Гърция, организирана от заможен българин преди 44-а. Първата му изложба от 1947 г. събира около 1400 илюстрации. Много от тях са унищожени и загубени, но част от запазените можем да видим в изложбата организирана от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания – БАН и ДАФНИ. В нея могат да се видят едни от най-добрите запазени илюстрации на Йордан Филчев, съхранявани в библиотеката на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания, както и илюстрации на съвременни художници анималисти, продължили делото на Йордан Филчев в у нас, където за разлика от чужбина, рисуването на природата не е така популярно.
Каква е ценността на изкуството да рисуваш природата, защо работата на художника анималист не може да бъде свършена от фотоапаратите, независимо от техните технически преимущества, и колко е важно художникът анималист или изобщо художникът натуралист да е и учен, са въпроси, които ни вълнуват и са вълнували още Леонардо в изучаването на човешкото тяло и рисуването му. За разлика от Леонардо обаче, художникът анималист работи в бързо променяща се среда и понякога с много бързо променящ се материал (когато става въпрос за морски животни или растения например, цветът им се променя за часове). Две неща са от значение за работата му – да може бързо и точно да скицира и да предаде формата, цвета и нюанса на обекта си – все неща, които механичните очи на фотоапарата все още не могат да уловят. А пък когато художникът е учен, знае кое в обекта му е важно за причисляването му към определен раздел или семейство, за „откриването“ на вида от науката и като цяло за онагледяването на целите на научната публикация (описващо определен аспект от живота, местообитанието или навиците на изучаваното същество). Какъв по-хубав пример за връзката между наука и изкуство.
Художникът анималист използва акварел, понякога темпер, или туш и перо, както и молив (а фирмите производители на художнически материали вече произвеждат и акварелни моливи, работата с които създава нови възможности за художника). Рисунките на дивата природа са търсени както в България, така и в чужбина, но всъщност малцина у нас знаят, че имаме художници-естественици, продължители на работата на Йордан Филчев, които работят активно в областта си, без да са много на брой. Някои от тях правят строго научни илюстрации, но също и такива, в които е добавено лично вдъхновение и отношение към естетическата стойност на природата, както и стилизирането ѝ със средствата на изкуството. Няма как да не отбележим, че илюстраторите анималисти са художници с търпение и внимание към детайла, но също и с приключенски дух, защото много често те правят скечови илюстрации сред природата, а понякога за малки или далечни обекти им се налага да ползват увеличителна тръба, микроскоп или лупа. Така те успяват да видят и да ни покажат неща от света около нас, за които понякога дори не подозираме. А ето и част от тях в нашата галерия:
