Преди време открих Трио Нес в „Дискополис” на приятеля ми в испанското обществено радио Хосе-Мигел Лопес. Идеята му за етно ритми като противовес на комерсиалните уърлд музики бе напълно приложима за музиката на Нес. Певицата и виолончелистка Несрин Белмох свири с оркестъра на Баренбойм, участва в Цирк дю Солей, другият челист Матийо Салио ни е познат от групата „Херс-Тексас“, на която е съосновател, а перкусионистът Давид Гадеа го слушаме в „Дуенде и айре“, и заедно с Хосеми Кармона и Соле Хименес. Електрическо и акустично виолончело и ударни с перкусии са достатъчно предизвикателно формирование. Както и прическата и гласът на Нес още с акапелното интро. Дори Мелъди Гардо би могла да ѝ завиди за лекотата в смените на регистъра.
На концерта на фестивала Д’Жаз в Невер тя събра погледи, мечти и настроения с много пространство за сола и дуети и не по-малко изненади. Като партията на мандолина, наскоро купена в Истанбул, с която Нес се връща в детството. Или заиграването с публиката да запомни името на групата Нес мюзик бенд като ѝ приглася, докато импровизира върху темата за времето. И най-вече с обявената на испански „Alegria de vivir“.
Едва изчаквам последните автографи за фенове след концерта, за да я питам дали има предвид едноименната песен на Рей Ередия. Стъписана, веднага минава на испански, благодарим на Хосе-Мигел за връзката, която е направил между нас, и отиваме към същината на дуендето.
„Имам късмета да съм се родила с радост към живота и така и до днес. Не че не съм имала и трудни моменти. Но на въпроса ти дали радостта по-трудно се предава в музиката от мъката – нямам еднозначен отговор. Второто минава през катарзиса. Това е интересно и съм го правила. Хубавото не е нещо, за което си мисля или в което ми се ще да вярвам, а си съществува само по себе си. То има отражение в музиката ми дотолкова, доколкото го имат и предците ми. Дуендето е именно това нещо, за което фламенкосите казват, че ако го няма, няма значение, че свириш точно, работиш добре и имаш достатъчно енергия. Не знам, за мен то расте от земята, носи се от предците и ти само трябва да го откриеш. Но за всеки концерт е различно и ти ще ми кажеш дали си го открил сега.”
