Филмите, представящи чуждоземно нашествие на планетата Земя са множество, далеч повече, отколкото можем да преброим и осмислим. Един от най-интересните сред тях е „District 9“, копродукция на Нова Зеландия, Южна Африка и Щатите. Важен най-вече с въпросите за ксенофобията и темата за Чуждостта, разглеждана по един или друг начин в повечето филми от този тип. Тук тя вече е осмислена като чуждост, вътрешноприсъща на човешкото общество и носителите на ценностите му, а опитът да се погледне в сърцето на механизмите, по които човешкото същество третира различните, е повече от успешен. Той е донякъде подобен на опита на Джоузеф Конрад от „Сърцето на мрака“. Но ако останем в литературата – един от най-успешните и най-интензивно адаптирани сюжети е този на „Война на световете“ на Хърбърт Уелс – роман, вече прехвърлил първите си сто години живот.
През 2019 г. бял свят видяха два сериала, носещи името и сюжета на оригиналната творба. Единият от тях е продукция на Fox, a другият на BBC One. Единият от тях, чийто трейлър виждаме по-горе, работи с времевата рамка на романа – края на викторианската епоха, а другият – този на Fox – е ситуиран в съвремието, също както едноименния филм от 2005 г. с участието на Том Круз. Филмите по „Война на световете“ са финалната брънка във верига, която наричаме „литература на инвазията“, а романът на Хърбърт Уелс е само най-известният пример от огромно количество романи, новели и разкази, публикувани в годините между 1870 г. и Първата световна война, време, което спокойно можем да наречем първа вълна в темата. Дълго време запазена територия за нея е бил т.нар. популярен роман, а един от първите текстове, дали името на жанра, е „Битката за Доркинг: Спомени на един доброволец“ от 1871 г. Сюжетът разказва за нахлуването на Германия във Великобритания, а споменната форма на разказване е близка до т.нар. намерен текст – записки, спомени, писма, на които се придава литературност с бележка от намерилия или издалия текста. По подобен начин е структуриран един от най-дългите романи в историята на английската литература – „Клариса“ на Самюъл Ричардсън.
Закачката е, че в годините преди Първата световна война процъфтява жанр с теми, които малко по-късно се превръщат в реалност, а романът на Уелс е един от първите, преместили конфликта с другостта на канавата на Космоса и чуждоземното нашествие. Още по-любопитно е, че върхът в литературата на инвазията вдъхновява множество творци, работили по „Война на световете“ през ХХ век. Един от тях е Орсън Уелс и това, което се случва с радио пиесата през 38-а година. За тези, които не са чували за него – ето какво е то:
На 30 октомври, 1938 г. като епизод от поредицата Mercury Theater on the Air е излъчена едночасовата радио пиеса по романа на Хърбърт Уелс, адаптирана, режисирана и четена от Орсън Уелс, а реалистичната рамка на формата – новинарски бюлетин – създава ни повече, ни по-малко паника сред слушателите. Възмущението, последвало това излъчванe, е равно на славата, която носи то за самия Орсън Уелс. Три години след историята с извънземното нахлуване, Уелс режисира „Гражданинът Кейн“, първият му филм, смятан между другото за един от най-великите филми, правени някога.
Обаче има и още. В края на 70-те, когато има бум на концептуални музикални албуми, се появява мюзикъл-албум по „Война на световете“. Стилът е progressive rock, а във Великобритания албумът е разпродаден в 15 милиона екземпляра, задържа се 290 седмици в класациите на UK album charts, а в своя оригинален вид е издаден с картини от художници, илюстриращи историята. Малко по-късно своеобразната рок-опера излиза в испанска и немска версия, а в края на 90-те две компании пускат на пазара и компютърни игри по мюзикъла – real time стратегии.
Ако се поразтърсим внимателно, ще намерим още цяла плеяда артисти, вдъхновени от романа на Хърбърт Уелс, а при по-дълбок поглед върху жанра, от който тръгва цялата тази верига на вдъхновение, ще забележим и друго, което ми се струва достатъчно важно, за да бъде споменато – че се страхуваме от другия, а това често е предпоставка да градим стени. Казвам това със съзнанието за отминалата преди дни годишнина от падането на една стена. Със съзнанието, че много бързо и много лесно тя може да бъде заменена с друга. И със съзнанието, не на последно, а на първо място по важност, че понякога е лесно да свалим стените пред Другостта. Пък била тя и космическа, както е в случая с доста сериозния филм „District 9“.
