Днес знаем за човешкото тяло много повече, отколкото преди векове. Свикнали сме да мислим за телата си като за непроменима даденост, в която сме се родили и с чиито болежки ще живеем цял живот. Това съвсем не е вярно – телата ни могат да се променят не само остарявайки, но и по силата на съзнателна работа върху тях. Според Евгения Фетищева, физио и кинезитерапевт, от изключително значение за здравето на цялото тяло е начинът, по който вървим и стъпваме. С нея си говорим за стъпалата, ставите и връзките, и как да мислим за тялото си като материал, който можем да оформяме, развиваме и пазим, така че да се чувстваме добре в него.
Евгения, трудно ли е човек да промени походката си, приучил се на нея веднъж в детските си години?
Нашата походка е преди всичко навик, който се поддържа с определени невронни връзки. Да се промени е възможно, понякога тежко, особено ако човек има слаба връзка със своето тяло, тоест не усеща процесите в тялото си и не може да ги контролира. Ето защо аз постоянно казвам, че човек трябва да е винаги фокусиран върху това, което прави. Осъзнавайки какво прави – това вече е предпоставка за половината успех. След което започва формирането на нови невронни връзки, за чиято устойчивост са необходими от 21 до 40 дни. Походката е свързана с други процеси в тялото ни. В приложната кинезиология има теза: „Научи човека да ходи правилно и неговият организъм сам ще се възстанови.“
Човешкото стъпало е сложно изградено, с множество костици и неговото здраве и състояние повлияват цялото тяло. Как да обръщаме повече внимание на стъпалата си?
Аз постоянно пиша и споделям информация за това, че трябва да обръщаме внимание на стъпалата си. Но в съвременния свят вниманието към стъпалата, за съжаление, се ограничава с педикюр, покупката на обувки или ортопедични стелки, когато вече има някакъв проблем. Но и трите варианта по никакъв начин не са свързани с истинската грижа за стъпалата. Важно е да се знае, че състоянието на стъпалата влияе не само на физиката, но и на вегетативната нервна система, както и на метаболизма ни. Ние сме задължени да обръщаме повече внимание на състоянието на нашите стъпала, ако искаме да имаме здраво тяло и дух.
Ролята на обувките в изграждането на походката е голяма и предполагам, че понякога е въпрос на дребен детайл като стелка в обувката, за да се случат чудеса с тялото. Какво друго може да направи човек, за да помогне на тялото си?
Големите проблеми с краката са започнали, когато хората са измислили обувките и равните настилки (улици, тротоари). И двете лишават нашите стъпала от възможността да използват целия свой потенциал. Погледнете сложния строеж на стъпалото: всяко стъпало се състои от 19 мускула, 26 кости, 33 стави и 107 връзки. Всичко това е създадено, за да се движи.
Обувките. Непрекъснато пиша за тях. Какво е важно да имате предвид при избора на обувки: Пластичност на подметката за поддържане на всички фази на стъпалото. Колкото по-мека, толкова по-добре. Достатъчно място за пръстите, особено за палеца – той има специална функция. Вероятно сте забелязали как сега стъпалата на хората се деформират, като приемат формата на любимите им обувки.
Изключете супинатора! Поддръжката на свода е необходима само след препоръка от ортопед в случай на травма. Супинаторът ограничава пронацията на стъпалото и тялото ви със сигурност ще намери къде да компенсира това липсващо движение. Това могат да бъдат коленете, бедрата или долната част на гърба (кръста).
Задължителна опора за петата. Ако носите обувки тип джапанки, тогава се създава напрежение в пръстите на стъпалата. Значи те няма да могат да функционират напълно. А ако няма добро отблъскване, това е предпоставка за скъсяване на стъпката и съответно за проблеми с тазобедрените стави.
Разтягането и упражненията с foam roller са безспорно полезни, но какви са твоите препоръки за упражнения, които са достъпни за всеки и могат да се правят практически навсякъде?
Първо се започва работа със ставите и подобряването на тяхната мобилност. Стремим се към достигането на анатомичните норми чрез сгъване и разгъване на пръстите и стъпалото. Сгъване и разгъване, отвеждане и привеждане, въртене навън и навътре на тазобедрената става. След това се започва работа с мускулите на пръстите и краката. Моят съвет е да започнете с най-простото нещо, а именно да ходите боси по неравни повърхности.
Не мога да се стърпя да не ти задам въпрос за високите токове. Скъсените ахилеси са проблем на много хора, а лекарите ортопеди препоръчват повдигане на петата, за да се компенсира скъсяването. Къде за теб е лимитът на високия ток?
Няма такъв лимит според мен и моята практика, защото ние хората не сме родени с вдигната пета. Наличието на токчета не е физиологично. Всяко повдигане на петата ще доведе до редица промени в тялото: като се започне с появата на халус валгус (издадени кокалчета), скъсяване на мускулите на задната повърхност на подбедрицата, изместване на таза, напрежение на вътрешните органи, хиперлордоза на лумбалната област, изместване на прешлените на шийната област… И това са само структурни нарушения, физиологията също много се променя. Колкото по-висока е петата, толкова по-лоши са последствията.
Понеже сме принудени да се движим по твърда повърхност като асфалт, твърд под и други равни повърхности, само тогава има смисъл от малки токчета (максимум 1-2 см), за да се намали ударното натоварване на петата.
Според много хора душевното състояние повлиява усещането на човека за тялото му, но аз си мисля, че има и обратна връзка – когато тялото не е наред, духът се повлиява. Как мислиш ти и използваш ли в работата си тази обратна връзка?
Тялото и духът са едно цяло, неразривно свързани помежду си и взаимно си влияят и допълват. Преди време работех с хора чрез психиката, използвайки методи на интегративна психотерапия, но след това разбрах, че мога да направя същото чрез работа с тялото. Мога да кажа, че работата със стъпалата дава много добър ефект. Харесва ли ви или не, краката са нашата опора, основата върху която се изгражда всичко останало. В Русия казваме, че човек, който е постигнал в живота определени висоти в кариерата, семейството и здравето „стои здраво на краката си“.
