Непостоянството е нещо нормално за джаз-формациите. Сайдмените и специалните гости идват и си тръгват към нови приключения и предизвикателства. Затова някое трио – например „Адук“ – може да стане квартет и накрая да махне от името си определената към даден момент численост. В този случай, не само на френски е прието да се говори за „групи с променлива геометрия“. В повечето случаи, наличието на специален гост се отбелязва още в заглавието на парчето, до което се слага израза feat. (featuring, в случая – със специалното участие на).
Лидерите – в повечето случаи композитори и солисти, с течение на времето изтъкават пъстроцветни визии около своя и на инструмента си колорит. Достатъчно е да споменем флейтата на Хорхе Пардо и кавалът на Теодосий Спасов. Непрекъснато са канени от приятели и съмишленици „да поръсят малко мерудия“ (Theo dixit). Жестовете са върнати на съответните музиканти при подходящ повод. Така всички са печеливши, макар в повечето случаи музикантите да не са заинтересовани толкова от някаква материална изгода, колкото от приятелството, което ги свързва. Роберто Фонсека и Ибраим Маалуф са най-пресен пример за подобна размяна на гостувания. И не на последно място, особено като става дума за музиканти от различни поколения – и от разширяването на аудиторията им. Достатъчно е да видим гостите на явлението Джейкъб Колиър, както и музикантите, които го канят да им гостува.
В нередки случаи нещо, родено спонтанно и случайно, се материализира години по-късно. Било като албум, като родения от Бинар Лайв „Трио Гатанка“. Било като опит за повтаряне на успеха (от повторното събиране на супертриото Пако де Лусия-Ал ди Меола-Джон Маклафлин до албума 2.0 на дуото Стефан Белмондо-Силвен Люк). Било като концертно турне – “Beyond Missouri Sky” на Пат Матини и Чарли Хейдън. В последния случай то бе пет години след албума, който имаше единствено представяне на живо, на което имах късмета да присъствам по време на Монреалския джаз-фестивал в 1997-а. Но свежестта им в Кутанс бе същата, когато в 2002 ги гледах в Кутанс. Често се правят жестове към приятел в особен момент – като участието на Жоао Донато, Яманду Коста и Ванда Са в ОК ОК ОК – първият албум след оздравяването на старата им дружка Жилберто Жил.
Плейлистът също е с променлива геометрия или по-скоро, порасна в геометрична прогресия. Този е по-дълъг от всички други и е подреден по принципа на доминото, но не съвсем. В началото и в края сложих два току-що излезли албума без видима връзка между музикантите в тях (Ибраим Маалуф и Ерик Трюфа). После започнах да ги свързвам чрез техните гости и гости на техните гости. Има връщане към любими имена – Чик Кърия, Мишел Петручани, Хорхе Пардо, Роберто Фонсека. Не спрях при Ерик – продължих – или по-скоро върнах плочките на доминото отново до Петручани с изпятата му пиеса “Looking Up”, записана заедно с брат му Филип. Жестовете са затова – всеотдайността може да бъде опасно заразна, но за разлика от много други добри дела, не застила пътя към музикалния ад освен в много редки комерсиални изключения.
