Не за пръв път Роберто Фонсека казва за някой свой албум, че това е той самият. Казва го и сега, когато „Йесун“ вече е факт. Казваше го и със заглавието на излезлия в 2012 “Yo”. За родната му Куба да не говорим. В предпоследния му албум тя бе анаграма (2016 – „АБУК“), а концертът му в Марсиак с Фатумата Диауара бе кръстен „У дома“. У дома си се чувстваше и в София. Още при първото си идване на „Джаzz+“ ни посвети парчето “Bulgarian”. Колкото до заглавието на сегашния, то идва от изповядваната от Роберто „сантерия“, като двете водни божества Йемая и Очун са събрани в името „Йесун“. Първият сингъл “Aggua” бе доста флиртуващ с по-неизисканите музикални вкусове, но като визия не бихме могли да имаме никаква забележка:
Сега, когато слушаме останалите – от загадъчното “No soy de esos” до тържественото като химн“Por ti”, палитрата на Фонсека като че ли ни изглежда по-контрастна и едновременно с това – по-прозрачна. Първото личи в арабеските на тромпета на специалния му гост Ибраим Маалуф (Роберто също гостува в току-що издадения диск на Маалуф). Второто – в работата с вокала на Дани Суарес (“Cadenas”). Акапелата на “Gema 4” е не по-малко завладяваща в мамбото за момичета. Джо Ловано успява да е дори изненадващ във фънкарското “Vivo”, а ретроспекциите на самия Роберто към минали негови творби са най-осезаеми в “Ocha”.
По време на различните си гостувания със свирене на живо в различни формати, Роберто развива тезата за отворената към бъдещето Куба. Естествено, в частта музика, островът винаги е бил символ на съкровищница, на виталност, на смисъл, отдалечен от реалността и едновременно с това рефлексия на надеждата. Особено елегантно това личи в интрото на парчето с две О, които биха могли да водят и към безкрая – вокалите на фона на аналоговите клавишни се издигат над дълбоко пуснатите като корени в земята пиано-звучности. Финалът е ключ (“Clave”), а вокодерите ги приемам за гласовете на предците, почетени подобаващо. Макар и без моментално завладяващи хитове, с които свързваме досегашните творби на Фонсека („Кубано“, „‘80“, „Бибиса“, „7 лъча“, „Кой съм аз“), албумът не може да приспи сетивата ни за майсторството на Роберто Фонсека.
