В днешната разходка ви срещаме с една частица от личния живот на Никола Йонков Вапцаров – българският поет, чието творчество е изпълнено предимно със социална тематика. Единствената издадена приживе стихосбирка на Вапцаров – „Моторни песни“ излиза през 1940 г. и е преведена на редица езици.
През годините на войната той сътрудничи на нелегалната тогава Българска комунистическа партия и е активен антифашист. Съдбата се обръща срещу него, когато през 1942 г. е арестуван и осъден на смърт по силата на Закона за защита на държавата за организиране на подривна дейност срещу установения държавен ред по време на война. От края на май 1940 г. до 4 март 1942 г. – денят на арестуването му, Вапцаров живее в кооперацията на ъгъла на ул. Ангел Кънчев №37 и ул. Хан Аспарух в София.
В последната квартира на българския поет е създаден домът-музей „Никола Вапцаров” c решение на Софийския градски народен съвет и открит за посетители на 6 май 1956 г. Там музейните фондове съдържат почти цялото ръкописно наследство на Вапцаров, личната му библиотека, основния снимков фонд, интериора и личните му вещи, всички български и многобройните чуждестранни издания на произведенията му. От откриването на музея до днес той е средище на популяризирането, изучаването и изследването на живота и творчеството на поета.
Как да открием това свято място и какво ще намерим там? Това ни разказа Катя Зографова – уредник на литературния музей:
