Петият плод

03/10/2019

Тути фрути не е само плодов сладолед или желирани бонбонки, на които са кръстени множество песни, включително и считаният за начало на рокендрола хит на Литъл Ричард. Комбинацията от плодове, плодовата салата и въобще плодовете като същност, извечен символ, форма, вкус и каквото си помислите водят към удоволствието, заложено от еволюцията с цел осигуряване на вечност или поне континуум във времето и пространството. Експлицитност може да се открие и във френските текстове за един тъмносин плод с костилка от нашите ширини, в поканата на Шърли Хорн, завоалирана в гроздово зърно, в шеговитото заглавие на джаз-стандарт за превръщането на библейската ябълка в наденица (това е един от примерите за заглавие без връзка с мелодията, във френската версия си е обикновен момичешки разговор една през друга), да не говорим за смокините…

 

Идеята за петия плод на френските етно-джаз търсачи „Адук“ трио/квартет няма общо нито с географията, а още по-малко с физиката и химията. Петият плод не е пети елемент, а още по-малко пета посока на света или пето измерение. Съоснователят на „Адук“ Дидие Малерб цитира Хораций като вдъхновение за албума им „Петият плод“, с който те ни допускат в „тайната си градина“ (още едно от парчетата на албума). Но да се върнем на Хораций. За него става дума, за квинтесенцията на Венера (игрословицата с петицата е негова). Тоест, петият сетивен етап на любовната среща. Първият е погледът, вторият – словото, третият – докосването, четвъртият – целувката. Защото, какво е музиката без любов и, както я определя Малерб, „съчетание на ноти, смесване на гами, копулация на звуци.“

Не по-малко загадъчен е и концептуалният албум “Slow Fruit” на скандинавската дива Сесили Норби, която също често звучи при нас. Да, има заигравка с модното и симпатично движение слоу фууд. Познавайки и Сесили Норби, и Ларс Даниелсон, става дума за резултат, изискващ необходимото време в не по-малка степен от финеса на съставките и уважението към изпипването на финалния продукт. Нищо общо с мечтата на Петула Кларк да живее сред папая и бананови палми:

 

×

 

Плейлистът е посветен на това пъстроцветие-благоухание и сладокусие, а сега ще обърнем специално внимание на две по-рядко срещани изражения на плода с конкретните им джаз-измерения.

 

 

 

 

В следващата ни подборка ще разгледаме и богатството на сетивни възприятия от сакурата до джем-сешъна, а сега вкусвайте смело!

от

публикувано на: 03/10/2019

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: