В „София – опознай непознатото“ се отправяме към една много интересна сграда, намираща се на бул. „Мария Луиза“ №45, позната още като жилищната кооперация „Орел Палас“. Построена през далечна 1925-та година, тя е дом на различни семейства, приютява различни институции, като интересното е, че през 70-те години на миналия век в нея има клон на Българската народна банка, също така Министерството на културата и образованието е използвала един от етажите на сградата. Какво се случва с нея през годините, каква е нейната съдба и как стигаме до днешния ѝ облик, който наскоро беше реставриран? За това ще ни разкаже Ивайло Димитров – един от собствениците, инициирали така належащия ремонт на сградата „Орел Палас“ и арх. Анна Неврокопска, изготвила реставрационния проект.
Тя е продавана заедно със задната част, с която цял етаж е бил 500 квадрата. Според Ивайло тази задна част е била замислена като сграда за прислугата. В момента има само един етаж, който е запазил цялата връзка, тоест от предната част се преминава и се влиза в задната. Официално в нотариалния акт пише, че кооперацията разполага с партер от 12 магазина плюс четири етажа с 57 стаи. Сега има само два търговски обекта, обединяващи това пространство, но за времето си тези 12 магазинчета не са били по-големи от 3 кв.м., като повечето са се помещавали в безистена и задния двор, където е имало работилници.
След като Стоян Митов построил жилищната кооперация, инвеститорската фирма „Мартинов-Обретенов“, която по това време се е занимавала с внос на стоки от западна Европа, купува площ и подема бизнес, и както казва Ивайло – „били са хора с възможности и са се развивали“, но всичко приключва с края на Втората световна война. През 1947 г. сградата е отнета в името на народа. 45 години тя е ползвана без наем, без право и най-тъжното, без да се поддържа. По време на реституцията 1992г. тогавашния кмет на София, Александър Янчулев връща сградата на нейните собственици, които я заварват като… разграбена от хуни гробница…
В момента „Орел Палас“ има близо 40 собственици. „Тъжното беше, че четири години ми трябваха, за да убедя тези хора, че това е техният имот и трябва да се погрижат за него. За половината от тях може да е работно място, но за другите това е дом и носи някакви дивиденти“, обяснява Ивайло.
През 2015г. проектът за реставрацията е изготвен от арх. Анна Неврокопска без никакви забележки, но изминават още три години, за да се стигне до днешното състояние на сградата. Близо 100 000 лева са нужни за реставрацията като с тях са ремонтирани фасадата, две трети от задната стена, а тепърва предстои възстановяването на цялата северна стена. Със сигурност изминалите 90 години са оставили своя отпечатък върху „Орел Палас“ и ще мине време, докато придобие пълния си блясък.
Какви трудности срещат архитектите при реставрация на такива сгради, какво е нужно, за да бъдат съхранени като паметници на културата и кое е най-важното качество, което трябва да притежаваме ако сме собственик на такава сграда? Отговор на тези въпроси ни дават Ивайло Димитров и арх. Анна Нервокопска.
Автор: Божидар Янев /Радио София/
